Вчера е минало, утре е загадка , а днес е подарък.
Оценявате ли днес?...Или просто пресичате деня, като нещо, което вечерта ще изхвърлите в кошчето си с непотребности?
Колко често хващате мига?
Усещате ли го, изпивате ли го, успявате ли да му се насладите докрай?
Замисляли ли сте се понякога, че утре може просто да няма?
Четейки кървавите бюлетини сутрин, давате ли си сметка за крехкостта на живота и за това, че може би утре вие може да сте в този бюлетин...
Днес няма да говорим за Букай. Ще ви разкажа приказка. възможно най-кратка.
За едно хлапе което се наричало Питър.
Питър бил страхотно хлапе, но вечно бил недоволен.
Когато бил в училище , той искал да е междучасие. когато идвало междучасието , той не играел с другите деца, а искал да е ваканция и лято. Когато идвало лятото, той искал да е зима и да кара ски.
Един ден Питър заспал в гората. Там му се присънила една жена, която носела златно кълбо.
- Здравей Питър - казала жената.
- Здравейте госпожо- отговорил Питър.
- Кажи ми Питър, кое е най голямото ти желание?
- Да съм в момента там, където поискам - казал той.
- Това кълбо е вълшебно Питър - казала жената. - Колкото по-бързо дръпнеш конеца , толкова по-бързо ще отлита времето. Искаш ли го?
- Да, отговорил Питър - и го взел веднага.
Дръпнал бързо конеца и видял, че вече е юноша и дори има за приятелка красивата Елизе. Това го зарадвало за малко, но пак не било достатъчно. Отново дръпнал конеца и се оказал млад мъж, женен за Елизе и с няколко прекрасни деца.
Пак решил да пробва Питър, и пак и пак докато се превърнал в старец, на когото всичките близки били мъртви, а децата му пораснали и пръснали се по света.
Тогава Питър заплакал, защото разбрал как животът му се изнизал, а той не бил живял.
Тогава пак се появила вълшебницата и го попитала:
- Защо плачеш Питър, нали сбъднах онова, което искаше?
- Не съм живял, отговорил Питър.
- Добре, а сега ако имаше втори шанс - попитала тя?
- Ами сега щях да се насладя на всеки момент от живота си - казал Питър.
В този момент се събудил и видял майка си надвесена над него.
- Ставай Питър, ще закъснееш за училище.
Питър за първи път станал без протести и тръгнал към живота си, за да не пропусне нито една минута от него.
И не забравяйте - днес ви е подарък.
