"О, мъж преславен - косът промълвил, -
стада безброй държиш от много дни,
изял си ти волове и овни.
и пак не си наситен от месото -
та с мен ли ще се наядеш, горкото?
Я по-добре освободи ме сам
и три съвета мъдри ще ти дам.
Единия на твойта длан гореща,
а другия - над къщата отсреща,
и третия - от оня близък клон,
що хвърля сянка върху твоя дом.
Приемеш ли ги ти - догде си жив,
успех ще имаш и ще си щастлив.
Чуй първия:
"Дори от сладкоусти,
не вярвай на безмислиците пусти."
Човекът пуснал коса мълчешком
и той, щом спрял над неговия дом,
запял: "Живей без скръб във свойта къща,
че всичко минало не се завръща
и не кълни съдбата - тя не слуша!
, Рубин безценен крие мойта гуша,
дирехми десет той е тежък, брат..
И можеше да бъдеш най-богат,
рубин подобен няма по земите
- но явно: не за тебе са парите!"
Като жена пред раждане тревожно,
заплакал птицеловът невъзможно. "
Нали ти казах - косът пак запял,
-за всичко минало да нямаш жал!
Ти глух ли си, или за миг забрави
това, което трябва да се прави?
Ще ти повторя моя пръв съвет:
не вярвай на безсмислиците вред.
Дирехми десет как ли в мен ще крия,
когато само три тежа самия!"
Човекът се съвзел и малко блед помолил:
"Дай ми третия съвет!" - "
Изпълни два съвета - казал косът,
- сега за третия стои въпросът:
съвет от мъдър, даден на глупак,
е жито, хвърлено на камънак,
и колкото да кърпиш стара дреха
- ще имаш само временна утеха!"
