Pages

неделя, 15 февруари 2015 г.

Различна съм



Не съм от жените, които,
ще срещнеш навън в полунощ.
Не мигам с очи дяволито.
Сърце не разменям за грош.
Съвсем не залагам капани,
в които да хващам мъже.
В дванайсет са мъртво пияни.
Не казват на никоя ''не''.
В легло на такива обаче
не стъпвам дори и насън.
Не мога да бъда глупачка!
Добре де - понякога съм.
Но само когато обичам
(а всъщност обичах веднъж)...
Различна съм. Твърде различна
от всички представи на мъж,
извръщащ глава след девойки.
Не ставам за следваща бройка.
И нямам такива мечти!
И нямам десетки момчета
във списъка. (Боже, пази!)
Но имам в излишък небета.
И здрави криле - да летим!
И чест, и достойнство си имам.
Да, вярно е - скромен багаж.
Такава жена да обичаш,
обаче се иска кураж!

петък, 13 февруари 2015 г.

Обич


"В живота трябва да се стремим към две неща : първо, да получим това, което искаме, и второ, да му се радваме."

Колко струва едно чудо?



Колко струва едно чудо или просто една трогателна история...

Колко струва едно чудо?
Осемгодишно дете чуло родителите си да говорят за малкото му братче. Всичко, което момиченцето знаело, било, че братчето му е много болно, а на тях не им останали никакви пари. Местели се в по-малка къща, защото вече не можели да си позволят да останат в дома си, след като платят сметката в болницата. Само много скъпа хирургическа операция можело да спаси момченцето, а вече нямало от кого да вземат пари назаем.
Когато момиченцето чуло баща си да казва на разплаканата й майка с прошепнато отчаяние: „Само чудо ще го спаси сега“, малкото момиченце отишло в стаята си и извадило своята касичка прасенце от скришното й място в килера. Изсипало всички монети на пода и много внимателно ги преброило.
Стискайки здраво безценната касичка прасенце, то се измъкнало през задната врата и изминало шестте пресечки до местната аптека. Извадило 25 цента от касичката си и ги сложило на стъкления щанд.
– А ти какво искаш? – попитал аптекарят.
– Това е за малкото ми братче – отговорило момиченцето. – Той е много болен и искам да му купя чудо.
– Моля?! – изумил се аптекарят.
– Името му е Андрю и той има нещо лошо, което расте в главата му, и татко казва, че само чудо може да го спаси. Затова питам колко струва едно чудо.
– Тук не продаваме чудеса, дете. Съжалявам – отвърнал аптекарят, усмихвайки се тъжно на малкото момиченце.
– Вижте, аз имам парите да платя за него. Ако не са достатъчни, мога да се опитам и да намеря още. Само ми кажете колко струва чудото.
В аптеката бил добре облечен клиент. Той се навел и попитал момиченцето:
– От какво чудо се нуждае брат ти?
– Не знам – отвърнало момиченцето, а очите му се изпълнили със сълзи. – Той е наистина болен и мама казва, че трябва да му се направи операция. Татко обаче не може да плати за нея и затова донесох моите спестявания.
– Колко пари имаш? – попитал мъжът.
– Един долар и 11 цента, но мога да се опитам да намеря още малко – отвърнало момиченцето почти беззвучно.
– Ха, ето това е съвпадение! – Усмихнал се мъжът. – Един долар и 11 цента – точно цената на едно чудо за малки братчета.
Взел парите й в едната ръка и я хванал за ръка с другата. След това казал:
– Заведи ме до дома си. Искам да видя брат ти и да се срещна с родителите ти. Хайде да видим дали разполагам с чудото, от което се нуждаете.
Този добре облечен мъж бил д-р Карлтън Армстронг – хирург, специализиращ в неврохирургията. Операцията била направена безплатно и не след дълго Андрю бил обратно у дома и се възстановявал бързо.
– Тази операция – прошепнала майката – беше истинско чудо. Акъла не ми го побира колко щеше да струва.
Малкото момиченце се усмихнало. То знаело точно колко струва чудото: един долар и единадесет цента… плюс вярата на едно малко дете.

Децата били сами


Децата били сами
Майката излязла рано сутринта и оставила децата на грижите на Марина — осемнайсетгодишно момиче, което понякога наемала за определени часове, за да се грижи за тях в замяна на няколко песос.
Откакто починал бащата, времената станали твърде трудни за семейството, жената не можела да рискува работата си, като отсъства всеки път, щом бабата се разболеела или била извън града.
Когато годеникът на Марина позвънил, за да я покани на разходка с новата си кола, тя не се двоумила дълго. Така или иначе, децата спели редовния си следобеден сън и нямало да се събудят преди пет.
Щом чула клаксона, грабнала чантата си и изключила телефона. Погрижила се да заключи вратата на детската стая и прибрала ключа в джоба си. Не искала да рискува Панчо да се събуди и да слезе по стълбите да я търси, защото в края на краищата бил само на шест години и можел да падне и да се удари по невнимание. Освен това, казала си, ако се случело нещо такова, как щяла да обясни на майката, че детето не я е намерило?
Може би било късо съединение във включения телевизор, в някоя от лампите в хола или искра от камината; във всеки случай, когато завесите пламнали, огънят бързо стигнал до дървената стълба, водеща към спалните.
Събудила го кашлицата на бебето, предизвикана от дима, който се процеждал изпод вратата. Без да му мисли, Панчо скочил от леглото и натиснал резето, за да отвори вратата, но не успял.
Ако я бил отворил, той и няколкомесечното му братче щели да бъдат погълнати от пламъците за няколко минути.
Панчо започнал да вика Марина, но никой не отговорил на зова му за помощ. Така че се втурнал към телефона в стаята (знаел как да набира номера на майка си), но той нямал сигнал.
Панчо разбрал, че трябва да измъкне братчето си оттам. Опитал да отвори прозореца, който гледал към външния корниз, но било невъзможно за малките му ръце да освободят предпазителя, а и дори да успеел, след това щяло да се наложи да отстрани телената мрежа, която родителите му поставили за безопасност.
Когато пожарникарите приключили с гасенето на огъня, всички говорели само за едно: как това толкова малко дете е успяло да счупи само с една закачалка стъклото и след това решетката?
Как успяло да понесе бебето в раница?
Как успяло да се придвижи по корниза и да се спусне по дървото с този товар?
Как успяло да спаси живота си и този на братчето си?
Възрастният началник на пожарникарите, човек мъдър и уважаван, им дал отговора:
— Малкият Панчо е бил сам… Не е имало кой да му каже, че няма да успее.


Хорхе Букай

Единственият мъж...



"Единственият мъж, след когото ще тичам, ще е синът ми, когато се учи да върви. И пак той ще е единствения мъж, пред когото ще падна на колене, за да му закопчея якето."
Блага Димитрова

Действителността не е такава.....



Действителността не е такава , каквато на мен би ми било удобно да бъде .
Не е такава , каквато би трябвало да е.
Не е такава , каквато ми казаха , че ще бъде.
Не е такава , каквато беше.
Не е такава , каквато ще бъде утре.
Действителността около мен е такава , каквато е.
Хорхе Букай