Любими мисли-Дейл Карнеги

 "Честно и искрено признавайте хубавото в другите. Бъдете сърдечни в своето одобрение и щедри на похвали. Така хората ще ценят вашите думи, ще ги разбират, помнят и повтарят в течение на целия си живот; ще ги повтарят дори след много години, когато вие вече ще сте ги забравили."

Дейл Карнеги

Любими мисли -Джордж Клуни

 

"Човешкият характер има три златни качества - търпение, чувство за мярка и умение да мълчи. Понякога в живота, те помагат повече, отколкото ума, таланта и красотата."

Джордж Клуни

Детски стихове за зимата

                                                                            Зима иде

Всеки ден редей гората
рони сух листец.
Скоро ще покрий земята
пухкав бял снежец.

И комини ще запушат
над къщята вред.
Ще замлъкнат, ще се сгушат
ручеи под лед.

И пързалките тогава
ще намерим пак.
Весел вик ще се раздава
вън до тъмно чак…

Кирил Христов

"Зимен ден"

Бяла зима пак размята
снежни сребърни коси,
побеляла е земята
и снежец-кристал роси.

Тя примамливо ни кани,
плисва радостна вълна,
по дантели изтъкани
литва нейната шейна.

И изпълва се простора
с много песни, волен смях
и далеч се плъзга взора,
и се спущаме без страх.

Петя Дубарова

СНЕЖЕН ЧОВЕК

Днес децата вън на двора
си направиха от сняг
цял човек – голям и страшен,
със тояга и калпак.

С нос от морков и очички –
вижте го какъв е мил,
пък и чудно име има –
кръстиха го те Страхил.

Но не щеш ли, Зайо Байо
посред нощ ей тук се спря,
поогледа той човека
и кураж голям събра.

Хоп! – подскочи и налапа
на Страхила той носа,
сладко-сладко го захруска
и излапа на часа.

Зайо Байо пак подскочи
и му рече с весел глас:
-Теб носа ти е за хубост,
но храна е той за нас!

Васил Павурджиев

Ех, че време! Ех, че сняг!

Над тополки, над ели
ситен сняг вали, вали
и рекичката бъбрива
в снежен,нежен
пух се скрива.

През долчини, през била
Баба Зима е дошла.
Бяла зима
ветровита,
мило кима
и ни пита:

— Имате ли вече всички
ръкавички
и шейнички?
А ушанки и ботушки,
да ви пазят от вихрушки?

Бяла зима
ветровита,
ту ни кима,
ту налита.
— Хиу, фиу! — буйно вее.
Духа,
буха
и лудее.
— Хайде, палавници малки,
направете си пързалки!

Ех, че време! Ех, че сняг!
Ех, че весел вик и бяг!

Георги Авгарски 

Врабче

Сняг се сипе

на парцали;

вее буря,

веят хали.

А отвън се

чуй врабчето

как се моли

на детето.

И кой знае

му езика,

той разбрал би

как му вика:

Джив-джив!

Аз, дете, съм

още жив,

още жив!

Нека веят

бури, хали,

нека сняг се

сипе, вали…

Ако имаш,

ти сърце,

то ми хвърляй

по зрънце.

Джив-джив!

Аз, дете, съм

още жив,

още жив!

И игрив,

и скоклив!

Джив-джив,

джив-джив!

Чичо Стоян

На какво ухае зимата? 

Зимата ухае на снежинки

и златисти бабини милинки,

рано сутрин – на игра голяма,

вечер пък – на приказки до мама.

На шейна със пеещи звънчета,

на бъбриви весели джуджета…

Ала ароматът й най-ярък

е на чакан коледен подарък!

Мая Дългъчева 

Снежинки

Баба Зима пак размята

белия кожух.

Ний се стелим по земята

леки като пух.

Над къщички и дворчета,

край светлите прозорчета

летим, летим и се въртим,

децата веселим!

Ставайте, дечица малки,

ставйте от сън!

Чакат ви игри, пързалки.

Димитър Спасов

Шаро и първият сняг

Тихо се сипе първия сняг
галено щипе бузките пак,
где е на двора стария пън,
Снежко затрупа всичко навън.

Ледникът вдига снежен калпак
сняг е затрупал къщния праг
Шаро тревожно тръска глава
„как е възможно, що е това?“.

Шаро е още малко кутре
може ли Шаро да разбере,
колко си глупав Шаро сега,
колко страхливо гледаш снега.

Цветан Ангелов

Зимата

Аз съм люта баба Зима,
всички плаши мойто име:
дето пратя взор сърдит,
духва вятър мразовит.
Който чуе моя глас,
затреперва цял от мраз.
Щом си веждите намръщя,
всеки бяга в свойта къща…

Елисавета Багряна

Зимен сън

Зимна вечер губер бял размята,
спи ми, малко зрънце под земята,
спи и слушай, как незнайни хали
свирят в мрака с ледени кавали.
Не тъгувай ти за ясно лято,
ни за ниви със коси от злато,
не тъгувай, че е заледено
твойто стръкче свежо и зелено!
Спи и слушай, спи и чакай в мрака
да пристигне с блага вест южняка —
и ще видиш, как ще пръпнат луди
пак пчелици, птички, пеперуди,
и ще видиш как на кон от злато
пак ще дойде огненото лято.

Асен Разцветников

Малък Сечко февруари

Що за хала
завилняла -
вятър, дъжд и сняг!
Вей, завява,
заслепява
ни очите чак!
Малък Сечко,
Сечко-бечко,
стига се люти!
Не върлувай,
не бушувай -
спри гнев си ти!

Духаш, чукаш
и се пукаш,
ала пролетта
пак ще блесне
посред песни,
радост и цветя.

Гео Милев

Зима

Ето зимата настана,
сняг вали, вали, вали
и в бяла си премяна
все земята весели.

Във огнището ни свети
и пламти голям огън,
хай, шейните си грабнете,
че пързалки има вън!

Да се лъзгаме другарски
по сребристий, гладък лед,
идат празниците царски,
радост има занапред.

От уроци ще починем,
разпус нам ще да дадът
и човеци ще да чинем,
ще се валяме в снегът.

Коледа, Васил ще дойдат
и кравай ще ни дарят
и децата ще да ходят
да сурвакват, честитят.

Иван Вазов

Зима

Зима дойде, сняг захвана,
няма птиче да запей,
вред студено вече стана,
всякой тича да се сгрей.
Няма никой по полето,
всякой в къщи се прибрал,
седнал, сврял се до кюмбето,
я пък огън е наклал.

А по пътя, виж, треперят
и с невесели лища
ходят хлебец да намерят
сиромашките деца

Петко Славейков

 

                                                         На моята дъщеря

Държа света в ръцете си, когато
прегръщам мойта малка дъщеря.
В очите и намирам вечно лято
и топли с нежност майчина душа.

Целувам я, а устните треперят,
душичка малка… мъничка звезда.
Родила се с задача да намери…
една частица щастие в света!

Орисана… да търси добротата…
във свят, живеещ с хиляди злини.
Как да запазя детското в душата,
да не допусна зло да я рани?

Как да предам уроците житейски,
да и спестя горчивите сълзи…
Да тръгне по законите библейски,
да бъде силна… и като боли?

Не мога! Всеки своя карма носи
и тя по своя път ще е сама…
Ще наранява… ходилата боси,
но пак ще става силна след това!

Ще пада духом, после ще полита,
ще търси своя път във тоз живот.
Добро и лошо… всичко ще опита,
с усилия ще пробие своят брод!

Но вътре във сърцето си ще знае,
че в сянката ще бъда скрита аз.
Ще бдя като орлица от безкрая,
ще я напътствам винаги, без глас!

Ръка ще и подавам… щом залитне,
нозете ще превързвам със любов.
Крилете ще зашивам, за да литне,
ще съм опора в този свят суров!

Когато птичето изскочи от гнездото,
сърцето майчино се къса след това.
Но тъй устроен е от Господа живота,
пред волята му… свеждаме глава!

Автор: Таня Илиева

Мамо

Мамо

Не помня кога за последно ти казах: „Обичам те“.
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени…
Не зная дали съм добра дъщеря.

Но помня как босичка тичах във парка,
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен – макар да бях малка,
ти беше до мен и в смеха, и в плача.

И помня когато през сълзи премигвах,
как нежно поглеждаше в мойте очи
и в твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива, без страх и сълзи.

Ти дала си много – не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога плачеше скришно,
за моите болки си търсила лек.

Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда дори,
когато душата на болка обричам,
да не показвам в очите сълзи.

Не зная дали добра дъщеря съм.
Не зная дали се превърнах в Човек.
Но зная, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам до теб.

Не помня кога за последно ти казах: „Обичам те“.
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени…
Обичам те, мамо, дори и когато мълча…

Автор: Неизвестен

Любими мисли

                                                     "С какво е ценен изминалия ден?

Той дава опит.

С какво е привлекателен новият ден?

Той дава надежда.

Какво му е хубавото на днешния ден?

Той ни дава възможност да живеем!"

Андрей Ковалев

Любими мисли

                                 "Казват, че изпитанията се дават на Човек според силите му... "

 "Казват, че изпитанията се дават на Човек според силите му...

На най-силните се дава самота. Това е привилегия на морално зрелите хора.

Самотата плаши слабите. Озлобява ги, изтощава ги, опустошава ги, унищожава ги. За силните самотата не е причина за депресия нито трагедия.

Тя е съзнателен избор. Време и възможност за саморазвитие и себепознание. Зона на комфорт, начин на живот. Самотата е глътка чист въздух или по-точно , място, където отиват да подишат. Самотата също така е и качество на характера – способността да не изискваш и не очакваш нищо от другите.

Хората, които не се страхуват от самотата, не се страхуват от нищо..!"

ЛИЯ РУСС

По истински случай

 РОНИН

по истински случай

Всичко започна с едно телефонно обаждане. Близък приятел на Христо от студентските години го търсеше по странен повод:

– Теодоси съм, помниш ли ме?

– Разбира се, Тедо, как си? – отвърна Христо. Не се бяха чували от години, мъжът бе убеден, че разговорът няма да бъде за времето. Нещо сериозно се случваше.

– Да кажем, че съм добре – отвърна му Теодоси. – Имам необичайна молба. Дълго мислих, и в крайна сметка реших да се обърна към теб. Едно време в университета бяхме най-добри приятели. Знам, че можеш да свършиш работата. Въпросът е друг – дали искаш.

– Стига да е по силите ми.

– По силите ти е, но си е ангажимент. Ежедневен сериозен ангажимент.

– Сега вече ми стана любопитно.

– Да започнем отначало, стари приятелю. Нали знаеш, че дълги години бях управител на хотел? Съпругата ми е в същия бранш.

– Така...

– Здравната и икономическата криза ни удариха яко, ама много яко. Сега и двамата сме без работа.

– Лошо.

– Не задължително, всеки край е своеобразно ново начало. Обадих се тук-там, не знам дали помниш Митака?

– Е, как да не го помня! Нали точно той се напи на осми декември в Мелник до степен да си забрави името...

– Същият.

– На следващата сутрин се събуди гушнал немската овчарка на собствениците на хотела. Приятелката му го би пред всички. Нали оттогава му казват Германеца. Какво прави това лице?

– Добре е, всъщност много добре. Той избяга в Германия, да си ходи на прякора. Станал е управител на верига планински хотели. Може да ни вземе на работа, веднага. След три дни трябва да сме там...

– Страхотна новина, много се радвам за вас. Пак ще си работите по специалността.

– Тук идваш ти, приятелю – въздъхна Теодоси.

– Слушам те.

– Имаме куче, японски хин. Малко едно такова, черно-бяло. На седем години.

– И не можете да го вземете.

– Просто абсурд.

– Никога не съм гледал куче.

– Той е много добре възпитан, казва се Рони.

– Ронин? Самурай, загубил господаря си?

– Рони. Много ще го харесаш. И да, в известен смисъл ще бъде самурай без господар. Освен ако не приеме теб за свой нов стопанин.

– Трябва да говоря с жената.

– Разбира се.

Теодоси дойде сам с кучето, без съпругата си. Тя не можеше да понесе раздялата. Донесе два нови повода, храна за няколко месеца, три пакета с любимите на Рони лакомства, любимата му играчка, гумено пате и естествено, самия Рони. Въпреки всичкия багаж носеше кученцето на ръце. Христо взе торбите, а Тедо седна на един стол. Не спираше да прегръща животното. В очите му плуваха сълзи.

– Тедо – усмихна се Ана, съпругата на Христо, – може би е време вече да го пуснеш, да огледа новия си дом.

– Не мога – отвърна ѝ той. Знам, че като го оставя, може и никога повече да не го видя. Той не е малък, нали разбираш. На възраст е все едно петдесет годишен мъж. Чистите породи са болнави, и колкото и добре да го гледате, не знам кога ще мога да се върна и да си го гушна отново. Пък и той може и да ме е забравил.

– Кучетата никога не забравят, приятелю – намеси се и Христо. – Четох го някъде, той ще запомни миризмата ти до края на живота си. Пък и ей къде е Германия...

Теодоси въздъхна, пусна животното на земята, погали го за последно и излезе от вратата, без да каже и дума.

И така малкият Рони остана в новото си семейство. Държа се мъжки, не плака и не се опита да избяга. Често го виждаха обаче да седи пред врата, през която бе излязъл собственика му и да чака. Чакаше мъж, който никога повече нямаше да види.

Минаха няколко месеца и Рони взе да свиква с новия си дом, започна да се храни редовно, да се радва, когато излиза на разходка, даже спря да лае комшийските кучета. Това, разбира се, не остана незабелязано от новите му стопани.

– Виж го – поклати глава един ден Христо, – Хубаво му е тук. Ходи наперен, маха с опашка. Радва се на живота.

– Прав си и не си прав – отвърна му Ани. – Да, прие новия си живот, в това няма спор. Досега обаче идвал ли е при теб да го гушнеш, да поиска да си играе? Носил ли ти е гуменото си пате?

– Той е мъж, сериозен мъж – усмихна се Христо. – Не си пада по лиготиите. Само днес, на сутрешната разходка един пенсионер се спря да го погали. За пръв път видях Рони да се радва на някой.

– Интересно. Това животно не се отпуска дори пред мен, а аз съм тази, която го храни – замислено отвърна Ана. – Самурай, какво да го правиш! Липсва му господарят му.

На следващата вечер Христо излезе с кучето на разходка, и тъкмо се прибираше, когато се сети, че бе обещал на съпругата си да купи хляб. Върза Рони пред магазина и влезе вътре.

Кучето остана само и седна да чака, не му бе за пръв път. После изведнъж вирна муцуна, сякаш подуши нещо във въздуха. Обърна се назад и трескаво заръфа възела, с който бе вързан към уличния стълб. Когато Христо излезе пред магазина, от кучето нямаше и спомен. Развика се, започна да се щура насам-натам, заразпитва хората, нищо. Прибра се при съпругата си, съкрушен. Когато ѝ разказа какво се е случило, тя прехапа устни. На следващия ден бяха разлепили листовки из целия квартал, безрезултатно. Рони бе изчезнал. И домът им бе станал някак си по-празен.

Не им бе лесно да го забравят. Ицо се обвиняваше, че е допуснал кучето му да бъде откраднато. Гузен бе и пред Тедо, имаше усещането, че го е предал.

Времето, казват, лекува. Минаха месец-два и Христо се върна към обичайното си ежедневие, докато един ден съдбата не му поднесе изненада...

Връщаше се от работа, когато ги видя. Възрастен мъж седеше на пейка в парка. В краката му, легнал върху обувките му, беше Рони. Нямаше повод, просто си лежеше, а старецът му говореше. Кучето бе обърнало глава нагоре и слушаше внимателно. Христо така и не разбра за какво иде реч, просто се втурна напред и грабна кучето си. Рони замаха весело с опашка, а непознатият мъж го изгледа стреснато.

– Защо ми взе кучето? – изкрещя Ицо и хвана непознатия за ревера. – Крадец!

– Ама, господине... – опита се да отвърне възрастният мъж, но не успя да довърши.

– Ако бяхме на една възраст, щях да ти размажа физиономията, дъртак противен! – не спираше да крещи афектираният Христо и да блъска стареца. – Ти си за полицията бе!

Рони гледаше сценката притихнал. Когато Христо се отдалечи от възрастния мъж, кучето само обърна глава и го проследи с поглед.

И така, семейството отново стана тричленно. Обаче не бе същото.

– Ицо – тъжно каза Ани една вечер в леглото. – Рони не ти ли се струва странен?

– Той винаги е бил странен.

– По едно време се бе отпуснал, а сега пак гледа към вратата. И вече не е весел, пак стана сериозен.

– Ще му мине като на куче.

– Днес ме спря един възрастен мъж пред кооперацията.

– Да не би?

– Да, същият.

– Трябваше да го набия.

– Той всъщност е много мил човек, вдовец. Живее сам. Трепереше от вълнение, докато говорехме. Поне пет пъти ми се извини.

– Така и трябва, едно време конекрадците са ги бесели.

– Той каза, че ви е виждал и преди и е галил кучето, докато ти си го разхождал.

– Значи оттам си го спомням, ясно. И ме е проследил, за да го открадне?

– Всъщност не. Казва, че Рони сам е дошъл при него, докато е седял на пейка в парка. И е легнал в краката му.

– Лъже.

– Колко пъти е лягал в твоите крака, Христо?

– Нито веднъж, но това нищо не значи.

– Мъжът плачеше днес. Три пъти пита как е другарчето му.

– Ти да не искаш сега да им организирам сбирки?

– Чуй ме за малко, без да ме прекъсваш! Рони наистина стана ронин, откакто Тедо замина за Германия. Чувства се виновен за раздялата. По същия начин са и децата при развод на родителите, незнайно защо, изпитват вина. Рони усеща, че е загубил смисъла на живота си. И така и не го намери при нас. Затова избяга при стареца. Инстинктът му подсказва, че там има нужда от него, че там може да даде много повече, отколкото тук. За него това е ново начало, начин, да се реабилитира, да промени съдбата си. Някои казват, че кучетата са ни пратени отгоре да ни дарят с любов. Безусловна любов.

– Искаш да го дадем на стареца? – ахна Ицо. – Много ще ми липсва.

– И на мен.

Другата сутрин Христо приготви двата повода, храна за няколко месеца, лакомствата на Рони и гуменото му пате. Кучето го гледаше изпитателно.

– Рони – сериозно се обърна към него мъжът. – Ти си зрял индивид, и аз искам от теб да вземеш зряло решение. Сега ще отворя вратата и ти ще си без повод. Рано е, навън няма коли още. Трябва да решиш, при нас ли ще останеш, или отиваш при стареца.

Христо отвори вратата и Рони се изстреля като куршум. Мъжът се усмихна. Днес щяха да направят един самотен старец много, много щастлив.

*Четохте разказ от новата ми книга

МАЛКИ КАМЪЧЕТА КРАЙ ПЪТЯ

Тя е сборник с разкази, някои ще ви разсмеят, други разплачат, но нито един от тях няма да ви остави безразлични. Продава се само тук, няма да я намерите по книжарниците. Тези, които вече са я чели казват, че е страхотна...

По-долу са пакетите, от които може да си изберете, не губете време, те са до изчерпване на наличностите.

Ето ги и тях:

МАЛКИ КАМЪЧЕТА КРАЙ ПЪТЯ - 19 лв. до офис на Спиди в България. От тук:

https://www.storieslui.com/infobg/95

Пакет книги с разкази – всичките ми книги с разкази, 6 на брой, на преференциална цена от 69 лв. до офис на Спиди, вместо коричните цени от 91.50 лв. Ако нямате по-старите ми книги с разкази, сега е моментът! Всяка от тях е бестселър, с по минимум пет тиража, като отзивите са невероятни. Обаче вие не им вярвайте просто ей така, проверете сами. От тук:

https://www.storieslui.com/infobg/80

Пълният пакет от 10 книги - 99 лв. до Спиди вместо коричните цени от 150.50 лв. Включва 6 книги с разкази и сагата Куцулан, която както знаете е от 4 романа. От тук:

https://www.storieslui.com/infobg/45

Ако ви липсва някоя от книгите ми, обадете се на телефон 0884929112. Към момента поддържаме всичките десет книги на склад на старите цени.

Поискайте си посвещение! За мен ще е чест!

Искрено ваш: Луи

Аз вярвам в мълчаливата любов

 

Аз вярвам в мълчаливата любов

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя – вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия

НОВОГОДИШНО

 НОВОГОДИШНО

Отива си поредната година,

събрала в шепи толкова мечти,

усмивки, радости отминали,

преглътната горчилка и сълзи...

Сега към идващата се обръщаме

с надежда да ни донесе:

на бедния бездомник - малка къща,

а на бездетния - дете,

на гладния - парче от хляба,

на тъжния - една усмивка само,

на болния - безценно здраве,

а на самотника - другарско рамо...

Сбогувам се с годината на прага...

А новата дано ми донесе

това, което старата забрави...

Аз искам само Здраве и Късмет!

ВАНЯ СТАТЕВА©

Честита 2023 година!

 Честита 2023 година!

"Когато посрещаме, сме пълни с очаквания.

Когато изпращаме сме пълни със спомени.

И тогава осъзнаваме, че в живота са важни чувствата ни, хората, които са близо до нас и които ни обичат. Тези, които заемат постоянно място в сърцето.

Всичко останало просто минава през него."