вторник, 4 август 2026 г.

Любовта :„Каква е разликата между любов и емоционална зависимост? (Чувство или избор)“


 Мислили ли сте някога какво всъщност е любовта? Това е дума, натоварена с толкова много очаквания, фантазии, надежди и разочарования, че понякога самото ѝ значение се размива. Всеки я използва, всеки я търси, всеки твърди, че я познава — и въпреки това толкова често се оказваме объркани или наранени именно в нейно име.

Любовта не е едно нещо. Тя е чувство, но не само. Тя е състояние, но не само. Тя е грижа, но не само. Любовта е действие — съвкупност от малки, повтарящи се стъпки в определена посока. Да обичаш не означава просто да чувстваш. Означава да избираш.

Любовта към някого е ангажираност и емоционална отговорност. „Обичам те“ не е просто признание. Това е позиция. Това означава: „Радвам се, когато си добре. Интересувам се как се чувстваш. Значиш нещо за мен.“ Но здравата любов добавя още нещо съществено: „Обичам те, но не за сметка на себе си.“

Понякога „обичам те“ означава: „Важен си за мен и бих искал да си добре, но само доколкото и ти се отнасяш към мен с уважение, зачитайки моите граници, чувства и реалност.“ Автентичната свързаност възниква не когато се изгубим, а когато сме истински присъстващи.

Любовта не е саможертва. Не е отказ от себе си. Не е разтваряне в другия. Здравата любов звучи така: „Избирам теб, когато и ти избираш мен. В противен случай — избирам себе си.“ Това не е студенина и не е егоизъм. Това е форма на осъзнатост и себеуважение. Защото любовта без вътрешна опора лесно се превръща в зависимост.

Много отношения се наричат любов, но се изграждат върху други психологически механизми — страх от изоставяне, нужда от потвърждение, стари емоционални рани, които търсят лек. Понякога партньорът несъзнателно се превръща в родител, спасител или съдник, а връзката започва да служи не на настоящето, а на миналото. Това може да прилича на любов и дори да се усеща като любов, но всъщност е повторение на вътрешен сценарий, който просто сменя актьорите си.

Истинската любов не те смалява — тя те разгръща. Не те изтощава — тя те подхранва. Не те обърква — тя внася яснота. Тя не се доказва с обещания, а се разпознава в поведението. В начина, по който някой остава, когато е трудно. В начина, по който говори, когато е ядосан. В начина, по който се отнася към чувствата ти, дори когато не ги разбира напълно.

Често мислим любовта като чувство, което или го има, или го няма. В действителност чувството е само началото. Любовта се изгражда в действията — в вниманието, в постоянството, в честността, в способността да се води разговор, в готовността да се поеме отговорност. Тя е ежедневна практика, а не еднократен импулс.

Хората изразяват любовта по различни начини. Някои чрез думи, други чрез време, трети чрез грижа или докосване. Но има важен нюанс — човек може да се почувства обичан дори когато не е. Ако някой уцели точния начин да създаде усещане за близост, но го прави с цел контрол, зависимост или манипулация, преживяването пак може да бъде убедително. Затова любовта не се разпознава само по жестовете. Тя се разпознава по намерението зад тях и по устойчивостта във времето.

Особено важна част от зрелите отношения е способността да съществуват граници. Те не разделят хората — те правят връзката безопасна. Там, където има право на различие, на мнение, на отказ, на лично пространство, има и възможност за истинска близост. Когато двама души могат да бъдат различни, без да се страхуват, че това ще разруши връзката им, тогава тя вече не се крепи на страх, а на доверие.

Любовта към другите — към партньор, към деца, към приятели, към света — има една основа: отношението към самите нас. Човек, който не умее да се отнася към себе си с грижа и уважение, трудно може устойчиво да дава същото и на другите. Не защото не иска, а защото няма вътрешен модел, от който да черпи. Здравата любов към себе си означава да познаваме силните и слабите си страни, да разпознаваме емоциите си, да носим отговорност за поведението си и да можем да останем до себе си дори в трудни моменти.

Най-устойчивите партньорски отношения възникват между хора, които вече съществуват като личности, а не търсят някой, който да ги довърши. Това са хора, които могат да бъдат сами, но избират да бъдат заедно. Любовта не е спасителна операция. Тя е среща. Среща между двама души, които не се губят един в друг, а се разпознават.

В крайна сметка любовта не е просто чувство. Тя е избор, действие, отговорност и присъствие. Тя не отменя границите — тя ги уважава. Не отменя индивидуалността — тя я подкрепя. Не изисква жертви — тя създава пространство.

Любовта не е това, което те кара да се изгубиш.
Любовта е това, което ти позволява да бъдеш.

 

Автор: Зоя Иванчева



Стихове от Рая Видинска

 Много добри хора са мразени именно защото са добри.

Защото идват от друга планета, защото минават през света едни такива - тихи, доверчиви, наивни, невинни и се раздават докрай.
Ще се погрижат за животинка, ще превържат душа, ще спрат до самотника, ще нахранят гладния, ще успокоят болния...
Тяхната нежна чувствителност е балсам за отчаяния, глътка свеж въздух, спокойна река...
Точно това бездушния, наглия, нахалния, не може да му прости.
Защото не може да му вземе силата,
защото не може да го надмине по ръст
на душата,
защото
сам си живее
в своя ад.
И си остава
в него.
РАЯ ВИДИНСКА


неделя, 12 януари 2025 г.

Живее ми се бавно

 "Живее ми се бавно.

Без суета. Без излишество. Без припряност.
Живее ми се нежно.
Без гняв. Без агресия. Без спешност.
Не ми се получава винаги. Често вихърът на деня ме завлича в бурята си и ме оставя без дъх. Но имам и своите моменти на бавно живеене, на лежерно вкусване на различните мигове; моменти на притихване и съзерцание; моменти, в които чувствам живота си дъх подир дъх... И тези моменти са моите спасителни лодки, когато бурята отвън разклати света ми."

Моника Василева


Само най-мъдрите.....

 В живота трябва да се стремим към две неща първо, да получим това, което искаме и второ да му се радваме. Само най-мъдрите постигат второто!



събота, 4 януари 2025 г.

Пожелание за Нова година

 Най-хубавото пожелание, което някога съм получавала за Нова година:

“Искам да ти пожелая смелост да можеш да казваш „стига“ винаги, когато трябва.
Пожелавам ти да можеш да забравиш тези, които неблагодарно са забравяли теб.
Пожелавам ти да се научиш да отваряш прозорци, когато се затварят врати.
Пожелавам ти да не се примиряваш, да не чувстваш вина, да не се затваряш в себе си никога.
Пожелавам ти смях и усмивки, лудост и магия, и още грешки, от които да се учиш.
Пожелавам ти силен вятър, който да те носи, блясък в очите, цвят, който да украси дните ти и дъжд, който да те успокоява.
Пожелавам ти „липсваш ми“ и прегръдки.
Пожелавам ти пътувания и трупане на нови спомени.
Пожелавам ти да те обичат точно както заслужаваш.
Пожелавам ти една нова любима песен.
Пожелавам ти целувки, наздравици, книги.
Пожелавам ти жаждата да продължиш.
Пожелавам го и на себе си...”
•via Катерина Хапсали•




събота, 13 януари 2024 г.

Когато изглежда, че вече няма надежда...




 За вярата и безграничната сила на молитвата…


Доктор Марк бил известен онколог. Един ден той излетял на важна конференция в друг град, където трябвало да получи награда в областта на медицината. Един час след излитането обаче се наложило аварийно кацане на най-близкото летище. Докторът наел кола и потеглил с нея на конференцията.


Малко след като тръгнал обаче, времето се развалило и започнала силна буря. Заради силния дъжд в навигатора му изчезнал интернетът, той се отклонил в грешна посока и започнал да се лута.


След два часа шофиране разбрал, че се е изгубил. Чувствал се гладен и ужасно уморен, затова решил да потърси къде да отседне. Накрая се натъкнал на малка къща. Отчаян, излязъл от колата и почукал на вратата.


Вратата му отворила жена.


Той й обяснил ситуацията и я помолил да използва телефона. Жената обаче му отговорила, че няма телефон, но той може да влезе и да изчака, докато времето се подобри.


Гладният, мокър и уморен лекар приел предложението и влязъл. Жената му оставила горещ чай и казвала, че отива да се моли. Д-р Марк й се усмихнал и й отговорил, че вярва единствено в трудолюбието.


Седейки на масата и пиейки чай, лекарят наблюдавал жената на слабата светлина на свещите, докато тя се молила до бебешкото креватче. Лекарят разбрал, че жената се нуждае от помощ, така че, когато тя приключила молитвата си, я попитал:


Какво точно искате от Бог?  Нима мислите, че Бог някога ще чуе молбите ви?


Жената се усмихнала тъжно и казала:


- Детето в креватчето е моят син, който страда от рядък вид рак и има само един лекар, неговото име е Марк, който може да го излекува, но нямам пари за да си позволя това лечение, освен това д-р Марк живее в друг град. Бог все още не е отговорил на молитвата ми, но знам, че ще помогне... и нищо няма да сломи вярата ми.


Шокираният доктор просто се разплакал. Той прошепнал:


- Бог е велик…


Спомнил си всичко, което се случило днес с него: неизправността в самолета, проливния дъжд, поради който се отклонил от пътя; и всичко това се случило, защото Бог не просто е отговорил на молитвата й, но и му е дал шанс да излезе от материалния свят и възможност да помогне на бедните и нещастни хора, които нямат нищо, освен с молитва…


Седни Тъга


Седни Тъга, дошла си ми на гости!
Седни Тъга, дошла си ми на гости,
дори да ме разплачеш, пак седни!
Разплакала си други и до кости
ти мокра си от техните сълзи!
Седни Тъга и дай да те претърна
и себе си и теб да утеша!
Дори да знам, че спомени ще върна,
докъсно ще говорим о, тъга!
Предателства като пелин горчиви
ще си припомним двете във нощта,
ще минат само като сенки сиви,
ще се опитам всичко да простя!
За грешките направени от мене,
ще ми припомниш сигурно сега,
но мигове пропуснати след време
не могат да се върнат о, Тъга!
Седни Тъга, дошла си ми на гости!
Гергана Сотирова

Не ме ранявай с омраза - Маргало


Не ме ранявай с омраза

Не ми пресичай пътя със омраза.

Ако не ме харесваш - отмини.

Ехидната усмивка на лицето ти -

душата ми ранява и боли.

Животът ти от моя не зависи.

Аз хляба ти на масата не ям.

Не ми доказвай своите си истини -

и моите на теб не ще ги дам.

Върху ми не изливай с думи ядни -

безсмислени и страшни бесове.

Светът е свят - пред Бога с теб сме равни -

за всеки има слънце, хляб - небе.

Не трябва даже и да ме обичаш.

И тебе няма аз - щом ти не щеш,

но стане ли ти тъжно - сам самичък

пред моята врата - ела и влез.

Аз няма да те съдя - и приятел

ще те наричам - всеки Божи ден.

Сега не ме ранявай със омраза -

иди си и бъди благословен!


Маргало

четвъртък, 21 декември 2023 г.

Искам да ти пожелая смелост




 Искам да ти пожелая смелост, за да можеш да кажеш „Стига!“.

Пожелавам ти да можеш да забравиш тези, които забравиха теб.
Пожелавам ти да се научиш да отваряш прозорци, когато се затварят врати.
Пожелавам ти да не се примиряваш, да не чувстваш вина, да не се затваряш в себе си.
Пожелавам ти да имаш куража да се обичаш.
Пожелавам ти смях и усмивки, лудост и магия, грешки, от които да се учиш.
Пожелавам ти силен вятър, който да те носи, блясък в очите,
цвят, който да украси сивите ти дни и дъжд, който да те успокоява.
Пожелавам ти: „Липсваш ми!“ и прегръдки, които продължават цял живот, ако си затвориш очите.
Пожелавам ти пътувания и трупане на нови спомени.
Пожелавам ти урагани от чувства.
Пожелавам ти да те обичат, без да те обсебват.
Пожелавам ти една нова любима песен и нова щастлива дата.
Пожелавам ти целувки, наздравици.
Пожелавам ти жажда... за да го постигнеш и да продължиш.




страничката на Алби

сряда, 7 юни 2023 г.

Цената на доверието - Станка Пенчева

Цената на доверието

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.
Автор : Станка Пенчева

Не отминавай никое "Обичам те" - Николай Христозов

Не отминавай никое "Обичам те"

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.
Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.
Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат остави очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.
Автор: Николай Христозов

събота, 4 февруари 2023 г.

Очарователна колекция от снимки на деца с големите им кучета



 Фотограф създава очарователна колекция от снимки на деца с големите им кучета.

Кучетата, независимо от размера и породата, винаги идват с големи сърца, готови безусловно да обичат хората в живота си. Като се има предвид това, не трябва да има причина да се страхувате от големи кучета, ако са отгледани по правилен начин.


Следващите изображения на деца, прекарващи красиви моменти с определено по-големи от тях кучета, ще докажат как най-големите породи могат да бъдат невероятно нежни и мили. Всички снимки по-долу са част от книгата, пусната от фотографа Анди Селиверстоф, озаглавена „Малки деца и техните големи кучета“ .


Той включва 100 очарователни изображения на деца, които си играят с големи кучета като дог, нюфаундленд, ирландски вълкодав, санбернар, леонбърг и други.


От години Селиверстоф работи с кучета и се наслаждава на всеки момент с тях.


Разгледайте очарователната поредица от снимки на Силверстоф, показваща връзката между малките деца и техните големи кучета.


(източници: designyoutrust, mozache.com)