петък, 22 юли 2011 г.
ИСТИНСКАТА И МЪДРАТА ЛЮБОВ
ИСТИНСКАТА И МЪДРАТА ЛЮБОВ
Истинската любов прощава.
Мъдрата любов знае, че колкото по-често прощаваш, толкова повече даваш право на другия да греши.
Истинската любов е красива.
Мъдрата любов знае, че под красивата пелерина винаги стои човек със своите недостатъци.
В истинската любов има ревност.
В мъдрата любов има доверие.
В истинската любов никога няма физическа изневяра.
В мъдрата любов физическата изневяра никога не може да измести чувството на привързаност към другия.
Истинската любов може да изреди много причини, заради които я има.
Мъдрата любов няма нужда от причини, тя просто е.
Истинската любов вярва в общото бъдеще.
Мъдрата любов го гради.
Истинската любов е сляпа.
Очите на мъдрата любов гледат напред.
Истинската любов е мъдрата любов.
Другото е безумна любов, която, ако не премине в мъдра любов,
угасва толкова бързо, колкото се е възпламенила.
Labels:
Мъдрост останала във времето
вторник, 19 юли 2011 г.
Мъчен човек- Дамян Дамянов
МЪЧЕН ЧОВЕК
Казваш ми: “Тежък и мъчен човек!”
Вярно.Такъв съм. Не мисля да споря.
Но във живота - ни лесен , ни лек,
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път-
не хора, а ангели същи небесни!
Пълен със тях е и бъка светът
от лесните хора
те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене,
край нас
и без да ги викаш. Но в лесното само.
В минутата лека и в лекия час,
когато от тях нужда никаква нямаш
празни и леки, със дух- пушек лек-
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща
С най-мъчната дума, с най-лютия лек,
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тежък и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!
Д.Дамянов
.
Казваш ми: “Тежък и мъчен човек!”
Вярно.Такъв съм. Не мисля да споря.
Но във живота - ни лесен , ни лек,
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път-
не хора, а ангели същи небесни!
Пълен със тях е и бъка светът
от лесните хора
те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене,
край нас
и без да ги викаш. Но в лесното само.
В минутата лека и в лекия час,
когато от тях нужда никаква нямаш
празни и леки, със дух- пушек лек-
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща
С най-мъчната дума, с най-лютия лек,
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тежък и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!
Д.Дамянов
.
Labels:
Любими стихове
Абонамент за:
Публикации (Atom)
