Обич никога не стига...: февруари 2010

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

И че ти от време на време
му позволяваш да погледне през твоите очи.
Колко различен би изглеждал светът!
Когато Ангелът гледа през твоите очи
и в най-сивия ден ще съзреш дъга.
Няма да пропуснеш нито една
благоприятна възможност!

Представи си,
че в теб живее Ангел.
И ти му позволиш да мисли вместо теб.
Тогава ще изчезне безпокойството,
няма да се страхуваш от нищо,
защото си позволил на ангелските мисли
да станат твои мисли.

Представи си,
че усетиш неговата ръка в своята.
Тогава всичко, до което се докоснеш,
ще бъде благословено и ще оздравее в миг.

Представи си,
че позволиш на този Ангел да насочва стъпките ти.
Той ще те отведе далеч от утъпканите пътеки
и ще ти покаже места, които не си подозирал,
че съществуват.

Ако позволиш
на Ангела да те води,
ти ще се изправиш пред неща,
от които винаги си се страхувал,
но Той ще ти ги поднесе като дар,
който си чакал от години.

Представи си,
че неговото Ангелско сърце открие светлината в теб!
Тогава всеки удар на сърцето ти ще е благословия,
а пулсът ти - безконечна песен на небесен барабан.

Представи си,
че този Ангел наистина живее в теб.
Колко чудесно е да слушаш
как гласът ти изрича неговите думи
и как всеки, когото срещнеш в живота си,
получава от теб напътствия и изцеление!

Представи си, само си представи,
че вътре в теб живее и диша Ангел!

Ако му позволиш,
той ще се свърже с другите ангели,
които живеят във всяко човешко същество.
И тогава ще видиш, че светът
е пълен със сияещи ангели.

Ако му позволиш...
Тогава ти вече няма да си самотен,
никога повече няма да се чувстваш изгубен
сред човешкото множество.

И никога повече
няма да търсиш отговорите
извън Себе си.
Никога!

Представи си!
О, представи си, само си представи,
че в теб живее Ангел!
Че този Ангел е безсмъртен
и никога няма да те изостави!

Ако си позволиш да повярваш,
най-сетне ще усетиш, че
Ангелът наистина живее в Теб!

Ангелът в Мен
поздравява сияещият Ангел в Теб!
Стефани Уилсън

вторник, 16 февруари 2010 г.

ЛЮБОВ е да раздаваш

Любов е да помогнеш.

Любов е да дадеш:

на гладния - надежда,

на сития - копнеж,

на силния - неволя,

на слабия - кураж ,

на веселия - милост,

на тъжния - мираж,

на скромния - посока,

на алчния - сърце,

на имащия - радост,

на можещия - цел,

на гордия - утеха,

на плахия - мечта,

на властника - боязън,

на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш

душата си без жал

и мигом да забравяш

кому, какво си дал.

Надежда Захариева

Зима - бяла снежна приказка

Зима-бяла снежна приказка

Четири сезона – Пролет, Лято, Есен, Зима. Те са толкова пъстри и различни един от друг, че ще бъде престъпление, ако се опитаме да ги сравним. Да, всички имат своите красиви и грозни черти и може би това е допирната им точка, но все пак те са толкова различни един от друг…

Зимата… След останалите три, идва и нейният ред. Зимата е студена и неприветлива, но същевременно и много топла и уютна. През зимният сезон хората се събират около огъня. По-възрастните родители канят своите вече порансали деца на гости, прекарвайки един топъл семеен празник. Дядо Коледа идва и радва малчуганите с всевъзможни играчки, бонбони и близалки.

Дойде ли зимата всички тръпнат в очакване да падне първият сняг. Нито студеното време, нито многото дрехи могат да ни попречат да се порадваме на прекрасната бяла покривка, която застила земята. Децата излизат навън, за да правят снежни човеци и да се бият със снежни топки, авантюристите нахлузват ските и се отправят към планинските писти. А какво са Коледа и Нова година без искрящите снежинки и следите от шейна навън. На кратко казано, снегът е този, който прави зимата ни по-красива и уютна.