Зима - бяла снежна приказка

Зима-бяла снежна приказка

Четири сезона – Пролет, Лято, Есен, Зима. Те са толкова пъстри и различни един от друг, че ще бъде престъпление, ако се опитаме да ги сравним. Да, всички имат своите красиви и грозни черти и може би това е допирната им точка, но все пак те са толкова различни един от друг…

Зимата… След останалите три, идва и нейният ред. Зимата е студена и неприветлива, но същевременно и много топла и уютна. През зимният сезон хората се събират около огъня. По-възрастните родители канят своите вече порансали деца на гости, прекарвайки един топъл семеен празник. Дядо Коледа идва и радва малчуганите с всевъзможни играчки, бонбони и близалки.

Дойде ли зимата всички тръпнат в очакване да падне първият сняг. Нито студеното време, нито многото дрехи могат да ни попречат да се порадваме на прекрасната бяла покривка, която застила земята. Децата излизат навън, за да правят снежни човеци и да се бият със снежни топки, авантюристите нахлузват ските и се отправят към планинските писти. А какво са Коледа и Нова година без искрящите снежинки и следите от шейна навън. На кратко казано, снегът е този, който прави зимата ни по-красива и уютна.

Снежинки 

Петя дубарова

Бели, весели снежинки

със кристални пелеринки

и коронки на главата

падат леко на земята.

Вий добри сте и красиви,

леки, палави и живи

и в прегръдките ви нежни

спят зрънца под преспи снежни.

   ~.~                 ~.~
                      

Сняг

Елисавета Багряна

Тази бяла, небивала зима

в паметта ще остане запазена

като приказка бяла - без име,

нито писана, нито разказана.

Този чужди град, смътно обикнат,

с островърхите къщи и замъци,

дето вечер фенерите никнат

с бледожълти, безтрепетни пламъци.

И безкрайните улици, сплели

дълги сенки и клони данетелени.

И ний, първите стъпки поели -

от съня и покоя извели ни...

Ще се нижат дни, черни и бели,

с неотменния знак отбелязани.

За което сме вчера живели,

днес сами може би ще погазим ний.

Но през някоя коледна вечер,

с две въздишки, несетно отломени,

ще потеглят на път отдалече

двете сенки на нашите спомени.

И ще спрат в този град, и ще идат

в остарялата черквица бляснала,

да отслужат една панахида

- на нашата младост угаснала.