Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак :"Боли ли те за нея?".
Тешиш ме за разтуха :"Не плачи!
Ще я забравиш!...Аз ще ти попея!..".
И аз се стапям в нежния ти глас,
и аз забравям минали обиди.
Но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гладам теб, а виждам само нея!
Ах, твоята усмивка тъй добра
пред мен света отваря като книга,
но обичта ти -обич на сестра-
повярвай-за сърцето ми не стига!
Няма коментари:
Публикуване на коментар