Есен

Златна есен в стих и снимки !

Есента… Най-романтичният от всички сезони. Може би заради почти непрекъснатите валежи или заради падащите листа. Не ми е съвсем известно, но всички твърдят, че Есента е най-любовният сезон. Един уникално красив сезон с толкова много красота и  цветове… Неслучайно есента е наричана златна. Усещането за изобилие, спокойната благодат на мекото есенно слънце и огнено-златните багри на листопада се сливат в един прекрасен и вълнуващ ритъм.

Есен
 Борис Жогов

Стана студено   Септември е вече

природата стяга се за зимния сън

Слънцето грее някак далечно

пожълтели листа разпиляват се вън

Поглеждам назад и виждам любови

Поглеждам напред и виждам раздели

Взривяват сърцето ми стихове нови

Политат в небето   Изчезват    Къде ли

Остават ми само есента и тъгата

и някакво странно чувство на страх

Усещам как огън пламва в душата

и от мене остава само купчинка прах...

Есенна вечер

Петя ДУБАРОВА

Сред настръхнали дървета

с крачка бавна и предвзета

се разхожда сънен вятър

със корона от листа,

а изкаляните стъпки,

потъмнели като кръпки,

се разбягват из асфалта

и облизват есента.

 

А прозорците сънливи

светлините си игриви

от гърдите си издухват,

като рибешки очи

се вторачват в тъмнината

и излъчват към земята

от пердетата неспрени

електрически лъчи.

 

И макар че тази есен

охлади добрата песен

на дървета и прозорци,

на вериги от листа,

тя придаде на града ни

красота като в съня ми,

но живота му от лято

осоли като сълза.

Как весело вятъра вие,
със своя свиреп вой във нощта.
И как всяко сърце ще се свие,
без вяра, надежда, мечта.

Гората пак е украсена
със сухи есенни листта.
Земята - пъстро пременена,
от мънички цветя в калта.

Защото властва вечна зима
и вие вятъра студен.
Дали и тук покой ще има?
Когато дойде утрешния ден.

Надеждата роди се в тишината,
че тъжен спомен ще е есента,
когато слънцето разсеяло мъглата -
вещтае края на нощта...

Есен
Иван Вазов
 

Закапаха листата,

посърна ми тревица,

повяхнаха цветята:

я гледайте земята

тъжи като вдовица!

Престаха всички птички

да пеят като луди,

усърнал'те горички

веч никой глас не губи,

и малки лястовички

студът далеч прокуди.

Не бойте се, градини,

цветя, гори листнати!

Зимата ще да мине

и пролет пак ще прати

премени вам богати!

Есен
Иван Вазов

Ронят се в златната есен

лист подир лист от дървята,

рони се песен след песен

и на певец из душата.

Ронят се дните ми бледни:

всякой ден: "Сбогом" на радост

някаква ил на последни

блянове, сенки от младост.

В тиха скръб гледам към заник,

гледам как слънце ще зайде...

Скоро и ази, тук странник,

негли ще чуя зов: "Хайде!"