Казваш ми: “Тежък и мъчен човек!”
Вярно.Такъв съм. Не мисля да споря.
Но във живота - ни лесен , ни лек,
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път-
не хора, а ангели същи небесни!
Пълен със тях е и бъка светът
от лесните хора
те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене,
край нас
и без да ги викаш. Но в лесното само.
В минутата лека и в лекия час,
когато от тях нужда никаква нямаш
празни и леки, със дух- пушек лек-
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща
С най-мъчната дума, с най-лютия лек,
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тежък и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!
Д.Дамянов
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар