В душата си съм скрила светлина,
че тъмни са житейските пътеки
и тръгнеш ли да търсиш добрина
те стават много стръмни и нелеки...
В сърцето си съм скрила топлина,
че злобата сърцата замразява.
Аз пазя я от детските лета,
но лошото тъй трудно се стопява.
Аз скрила съм в ръцете нежността,
че жестовете малки не ценим,
а смисълът е в малките неща,
в това прегръдка топла да дарим.
В душата си аз слънцето съм скрила,
така по-лесно болката тешим
и всеки изгрев нов ми дава сила,
защото имам слънчева душа.
Ваня Нинова
Няма коментари:
Публикуване на коментар