Все тебе търся, приятелю

Все тебе търся, приятелю,

когато ме стегне чепика,

когато се смея наужким,

а щурецът в душата ми вика.

Когато ми писне от тези

с фалшивите думи и чувства,

когато навън е студено,

а вътре е празно и пусто.

Все тебе търся, приятелю –

за уморения кораб пристанище.

Да позакърпиш платната ми.

Да ме гушнеш мълком на рамото.

И няма нужда да ти се правя

на по-добра и на по-красива.

Ти винаги ме приемаш такава,

дори когато не ме разбираш.

Твоето тихо присъствие

е като водата от извора,

дето цял живот всички го търсим,

но само избраните го намират.

Автор:Златина Великова