неделя, 14 август 2011 г.

Винаги близо един до друг




Те се заселиха на земята заедно с първите хора. Постоянно ги съпровождаха и бяха винаги до тях. Можеха да съществуват и поотделно. И това се случваше, но рядко и рано или късно те се срещаха. Отново се срещаха. Защото така е устроен човекът.
Тя беше красива и добра, Той - бодлив и неприятен.
Тя беше светла и радостна, Той - мрачен и печален.
Тя носеше на хората топлина и надежда, Той - студ и завист.
Тя изпълваше сърцата и мислите, Той - ги опустошаваше и отнемаше силите.
Тя идваше, за да помогне, да умре и да възкръсне отново. Той живееше постоянно, променяйки своя облик и местожителство.
Нея я обичаха всички, пазеха и лелеяха, Него го ненавиждаха и се опитваха да Го изгонят.
Но хората еднакво зависеха и от двамата.

И така беше винаги. Отначало идваше Тя, след нея неотстъпно я следваше Той. Дори без да го забелязват, Той все едно беше там. Той разваляше живота на хората с дребни пакости и големи неприятности. А най-главното - Той пречеше на Нея. Той й пречеше в Нейната работа. Понякога едва появила се, Тя вече търпеше поражение от Него. И плановете на човека оставаха само планове. Ох, колко много още несъздадено беше разрушил Той на Земята. Защото, срещайки го в самото начало на пътя, на Нея й беше трудно да заобиколи онази преграда, която Той вече беше поставил пред човека. И още повече пък, да победи.

В самия разгар на Нейната работа, Той й пакостеше не по-малко. Неговата главна задача беше и е да не й даде заедно с човека да стигне до целта. И колко често човекът не слушаше Нея и се връщаше, стигнал до половината на пътя, поради Неговите заплахи.

Дори на самия финал Той можеше да я настигне и да я отхвърли назад. И на човека без Нея му оставаше само да съществува. Защото без Нея не е възможно да се живее.

Без Нея животът губеше смисъл и Той завладяваше смисъла. Той правеше обикновения ден сив и безжизнен, а нощта запълваше с безсъница и кошмари. Човек няма сили да се справи сам с Него. Лечение при психиатър, приемане на силни лекарства помагат само за известно време. Само Тя можеше да го излекува. Тя идваше и носеше в себе си светлина и бъдеще.

Но и само с Нея не беше толкова просто. Тя изцяло завладяваше човека и понякога той вървеше след Нея с цената на живота - своя и чуждия. Тя тържествуваше победно, а човекът, изгонил Него, ставаше Неин заложник. И вървеше, без да забелязва нищо и никого наоколо. И човекът отиваше при Нея. По-нататък настъпваше самота, Тя тихо се топеше, а след това незабелязано се прокрадваше Той.
За щастие обаче човек трудно ги среща поотделно. Така продължават да ходят заедно по Земята - Той и Тя.

Страхът и Мечтата.

Без Страха е трудно да се открие Мечтата. Често пъти именно Страхът ражда Мечтата.

А след Мечтата винаги върви Страхът. Страхът - "а ако не се сбъдне?"

И трябва да направим така, че Страхът да не пречи на Мечтата да се осъществи.

И Мечтата да победи Страха.


Е.Брюлина, психолог  
.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
;