събота, 13 януари 2024 г.

Когато изглежда, че вече няма надежда...




 За вярата и безграничната сила на молитвата…


Доктор Марк бил известен онколог. Един ден той излетял на важна конференция в друг град, където трябвало да получи награда в областта на медицината. Един час след излитането обаче се наложило аварийно кацане на най-близкото летище. Докторът наел кола и потеглил с нея на конференцията.


Малко след като тръгнал обаче, времето се развалило и започнала силна буря. Заради силния дъжд в навигатора му изчезнал интернетът, той се отклонил в грешна посока и започнал да се лута.


След два часа шофиране разбрал, че се е изгубил. Чувствал се гладен и ужасно уморен, затова решил да потърси къде да отседне. Накрая се натъкнал на малка къща. Отчаян, излязъл от колата и почукал на вратата.


Вратата му отворила жена.


Той й обяснил ситуацията и я помолил да използва телефона. Жената обаче му отговорила, че няма телефон, но той може да влезе и да изчака, докато времето се подобри.


Гладният, мокър и уморен лекар приел предложението и влязъл. Жената му оставила горещ чай и казвала, че отива да се моли. Д-р Марк й се усмихнал и й отговорил, че вярва единствено в трудолюбието.


Седейки на масата и пиейки чай, лекарят наблюдавал жената на слабата светлина на свещите, докато тя се молила до бебешкото креватче. Лекарят разбрал, че жената се нуждае от помощ, така че, когато тя приключила молитвата си, я попитал:


Какво точно искате от Бог?  Нима мислите, че Бог някога ще чуе молбите ви?


Жената се усмихнала тъжно и казала:


- Детето в креватчето е моят син, който страда от рядък вид рак и има само един лекар, неговото име е Марк, който може да го излекува, но нямам пари за да си позволя това лечение, освен това д-р Марк живее в друг град. Бог все още не е отговорил на молитвата ми, но знам, че ще помогне... и нищо няма да сломи вярата ми.


Шокираният доктор просто се разплакал. Той прошепнал:


- Бог е велик…


Спомнил си всичко, което се случило днес с него: неизправността в самолета, проливния дъжд, поради който се отклонил от пътя; и всичко това се случило, защото Бог не просто е отговорил на молитвата й, но и му е дал шанс да излезе от материалния свят и възможност да помогне на бедните и нещастни хора, които нямат нищо, освен с молитва…


Седни Тъга


Седни Тъга, дошла си ми на гости!
Седни Тъга, дошла си ми на гости,
дори да ме разплачеш, пак седни!
Разплакала си други и до кости
ти мокра си от техните сълзи!
Седни Тъга и дай да те претърна
и себе си и теб да утеша!
Дори да знам, че спомени ще върна,
докъсно ще говорим о, тъга!
Предателства като пелин горчиви
ще си припомним двете във нощта,
ще минат само като сенки сиви,
ще се опитам всичко да простя!
За грешките направени от мене,
ще ми припомниш сигурно сега,
но мигове пропуснати след време
не могат да се върнат о, Тъга!
Седни Тъга, дошла си ми на гости!
Гергана Сотирова