четвъртък, 20 октомври 2011 г. 0 коментара

Благословията "Любов"

Един ден една жена като излизаше от дома си, видя трима старци с дълги бели бради, седящи срещу нея. Тя не ги познаваше, но им каза:
-Не мисля, че ви познавам, но сигурнo сте гладни. Моля ви, влезте у дома и ще ви дам нещо за ядене.
-А децата в къщи ли са? - попитаха я те.
-Не, излязоха- отвърна им тя.
-Тогава ние няма да влезем.
След обяда, когато децата се върнаха от училище, жената им разказала за случката с тримата мъже.
-Иди им кажи , че сме се върнали и ги покани да влязат- казаха те на майка си
Жената излезе и покани тримата мъже в дома си.
-Ние никога няма да влезем заедно- отговориха те. И един от старците поясни:
-Неговото име е Богатство- каза той, посочвайки един от другарите си. После, като посочи другия, добави:
-Този е Успех.
А пък аз съм Любов.После допълни:
Върни се вкъщи и решете със семейството си кой от нас искате да дойде в дома ви.
Жената се върна и разказа на семейството си случилото се.
-Колко странно!- възклихнаха децата.
-Е, понеже ни е паднал случая, нека да поканим Богатството.Майката обаче не беше съгласна.
-А защо да не поканим Успеха? Баща ви има голяма нужда от него за бизнеса си
Тогава най- малката, Рафи, която още смучеше палеца на ръчичката си, на свой ред спелтечи:
-Искам Лубов, искам Лубов...
Родителите, намерили се обезоръжени пред тази детска невинност, решиха и майката излезе да покани Любовта.
Любовта се надигна и се запъти да влезе в къщата. Другите двама обаче също станаха и го последваха.Озадачена, жената попита Богатството и Успеха:
-Аз поканих само Любовта. А защо и вие идвате?Тогава тримата старци й отговориха в един глас:
-Ако беше поканила Богатството или Успеха, другите двама от нас щяха да останат отвън, но понеже ти покани Любовта,там където е Любовта,там са и Богатството и Успеха.
Моето пожелание към теб, който сега четеш тези редове, е :
Ако имаш терзание, пожелавам ти мир.Ако имаш съмнение, желая ти обновено упование.Ако имаш умора или си съсипан, желая ти разбиране, търпение и сила.Ако си уплашен, желая ти обич и кураж.Стойността на една личност винаги се измерва с щастието, което тя дава на другите.

понеделник, 5 септември 2011 г. 0 коментара

За какво ни е.....


За какво са ни децата , ако не можем да ги освободим от себе си …
За какво ни е радостта , ако ще се радваме на чуждото нещастие…
За какво ни е здравето , ако не го ценим , когато го имаме …
За какво ни е вярата , ако не вярваме в себе си…
За какво ни е силата , ако ще я ползваме за да рушим…
За какво ни е болката , ако не можем да прощаваме…
За какво ни е желанието , ако се страхуваме от него…
За какво ни е знанието , ако ще го ползваме срещу другите…
За какво ни е свободата , ако не познаваме отговорността…
За какво ни е живота , ако не вървим през него будни ...
За какво сме на този свят , ако се страхуваме от Събуждането…
1 коментара

Когато мислиш,че не те гледам...


Когато си мислиш, че не те гледам

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда.
Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес? Просто насочи някой към това, за да го прочете и може би ще ги накараш поне да помислят за тяхното въздействие върху другите.
.
0 коментара

Ако започвах живота си отначало...


Бих си позволила да греша повече следващия път.
Бих живяла по-спокойно.
Бих постъпвала по-глупаво , отколкото този път.
Бих вземала на сериозно по- малко неща.
Бих разчитала повече на късмета си.
Бих пътувала повече.
Бих изкачила повече планини и преплувала повече реки.
Бих яла повече сладолед и по- малко фасул.
Може би бих имала повече истински проблеми, но по-малко въображаеми.
Сигурно сте разбрали , че съм от хората , които живеят разумно и здравословно –
ден след ден , час след час.
Да , преживяла съм своите звездни мигове .
Ако можех да живея отново , бих изживяла повече такива моменти.
Всъщност , бих се опитала да няма нищо друго . Само мигове.
Един след друг , вместо да изживявам толкова много години ден след ден.
Бях от хората , които никъде не тръгваха без термометър , грейка , дъждобран и парашут.
Ако можех да започна всичко отначало , следващия път бих пътувала по-леко екипирана.
Ако можех да започна живота си отново , бих ходила боса от ранна пролет до късна есен.
Бих танцувала повече.
Бих се возила на повече въртележки.
Бих набрала повече маргаритки.

Надин Стеър
( 85 годишна )
.
неделя, 14 август 2011 г. 0 коментара

Винаги близо един до друг




Те се заселиха на земята заедно с първите хора. Постоянно ги съпровождаха и бяха винаги до тях. Можеха да съществуват и поотделно. И това се случваше, но рядко и рано или късно те се срещаха. Отново се срещаха. Защото така е устроен човекът.
Тя беше красива и добра, Той - бодлив и неприятен.
Тя беше светла и радостна, Той - мрачен и печален.
Тя носеше на хората топлина и надежда, Той - студ и завист.
Тя изпълваше сърцата и мислите, Той - ги опустошаваше и отнемаше силите.
Тя идваше, за да помогне, да умре и да възкръсне отново. Той живееше постоянно, променяйки своя облик и местожителство.
Нея я обичаха всички, пазеха и лелеяха, Него го ненавиждаха и се опитваха да Го изгонят.
Но хората еднакво зависеха и от двамата.

И така беше винаги. Отначало идваше Тя, след нея неотстъпно я следваше Той. Дори без да го забелязват, Той все едно беше там. Той разваляше живота на хората с дребни пакости и големи неприятности. А най-главното - Той пречеше на Нея. Той й пречеше в Нейната работа. Понякога едва появила се, Тя вече търпеше поражение от Него. И плановете на човека оставаха само планове. Ох, колко много още несъздадено беше разрушил Той на Земята. Защото, срещайки го в самото начало на пътя, на Нея й беше трудно да заобиколи онази преграда, която Той вече беше поставил пред човека. И още повече пък, да победи.

В самия разгар на Нейната работа, Той й пакостеше не по-малко. Неговата главна задача беше и е да не й даде заедно с човека да стигне до целта. И колко често човекът не слушаше Нея и се връщаше, стигнал до половината на пътя, поради Неговите заплахи.

Дори на самия финал Той можеше да я настигне и да я отхвърли назад. И на човека без Нея му оставаше само да съществува. Защото без Нея не е възможно да се живее.

Без Нея животът губеше смисъл и Той завладяваше смисъла. Той правеше обикновения ден сив и безжизнен, а нощта запълваше с безсъница и кошмари. Човек няма сили да се справи сам с Него. Лечение при психиатър, приемане на силни лекарства помагат само за известно време. Само Тя можеше да го излекува. Тя идваше и носеше в себе си светлина и бъдеще.

Но и само с Нея не беше толкова просто. Тя изцяло завладяваше човека и понякога той вървеше след Нея с цената на живота - своя и чуждия. Тя тържествуваше победно, а човекът, изгонил Него, ставаше Неин заложник. И вървеше, без да забелязва нищо и никого наоколо. И човекът отиваше при Нея. По-нататък настъпваше самота, Тя тихо се топеше, а след това незабелязано се прокрадваше Той.
За щастие обаче човек трудно ги среща поотделно. Така продължават да ходят заедно по Земята - Той и Тя.

Страхът и Мечтата.

Без Страха е трудно да се открие Мечтата. Често пъти именно Страхът ражда Мечтата.

А след Мечтата винаги върви Страхът. Страхът - "а ако не се сбъдне?"

И трябва да направим така, че Страхът да не пречи на Мечтата да се осъществи.

И Мечтата да победи Страха.


Е.Брюлина, психолог  
.
петък, 29 юли 2011 г. 1 коментара

Забавни снимки на котета и кучета



















































 
;