Първи сняг
Той не бе от тези там, тежки и дебели,
дето стапят се едвам след недели цели,
беше чист и беше бял, весел и омаен,
сняг, но лекичък такъв, пудра – сякаш – суха, колкото едничко „Пъф!“
в миг да го издуха,
колкото, подобно сън, да изчезне бърже,
колкото ти, чул отвън как шейничка стърже,
с болка да си спомниш как, като бил си малък,
тичал си към тоя сняг с недояден залък.
А сега какво освен грижи той ти носи,
тъй уж лек, а пък студен,
скърцащ от въпроси,
сняг, но колкото да се каже, че го има,
колкото да донесе
във сърцето зима…
Няма коментари:
Публикуване на коментар