Първи сняг

 Първи сняг

Той не бе от тези там, тежки и дебели,

дето стапят се едвам след недели цели,

беше чист и беше бял, весел и омаен,

но валял-недовалял, временен, нетраен,

сняг, но лекичък такъв, пудра – сякаш – суха, колкото едничко „Пъф!“

в миг да го издуха,

колкото, подобно сън, да изчезне бърже,

колкото ти, чул отвън как шейничка стърже,

с болка да си спомниш как, като бил си малък,

тичал си към тоя сняг с недояден залък.

А сега какво освен грижи той ти носи,

тъй уж лек, а пък студен,

скърцащ от въпроси,

сняг, но колкото да се каже, че го има,

колкото да донесе

във сърцето зима…

Валери Петров/Вълшебни приказки