Такава власт над себе си ми даваш,
че аз стоя изтръпнала, безмълвна.
…Косите ми със светлина са пълни,
от устните ми капе мед и вино,
огньове еньовденски, сини
играят на прострените ми длани…
Не е то страст,
не е желание
ако ти нося болка, ще я вземеш;
и смърт да съм дори-ще ме приемеш.
Мълчиш.
А цялата земя крещи: Обичам те!
И аз, владетелката, тихо коленича
и гордостта ми като дреха пада…
Такава власт над себе си ми даде,
че ти се покорих.
Станка Пенчева
че аз стоя изтръпнала, безмълвна.
…Косите ми със светлина са пълни,
от устните ми капе мед и вино,
огньове еньовденски, сини
играят на прострените ми длани…
Не е то страст,
не е желание
ако ти нося болка, ще я вземеш;
и смърт да съм дори-ще ме приемеш.
Мълчиш.
А цялата земя крещи: Обичам те!
И аз, владетелката, тихо коленича
и гордостта ми като дреха пада…
Такава власт над себе си ми даде,
че ти се покорих.
Станка Пенчева
2 comments:
Това не е за всеки
А само за един...
За него всичко сторвам
обрекла съм се от любов.
Тихо, да не събудиш чувствата
защото те са шумни и горещи.
Обичай ме със поглед само
и ме носи на свойте плещи.
За да отвърна там- когато
всичко е утихнало, замряло плахо.
За да целувам страстно с огън
мъжко тяло потръпващо с въздишки.
Публикуване на коментар