сряда, 29 септември 2010 г.
ДВАМА ПРИЯТЕЛИ
Една арабска легенда разказва:
Двама приятели вървяли през пустинята. В един определен момент от пътуването спорили, скарали се и единият от тях ударил плесница на другия. Удареният, обиден, без да каже нищо, написал върху пясъка: „ ДНЕС НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ МИ УДАРИ ПЛЕСНИЦА ПО ЛИЦЕТО.”
Продължили по-нататък и стигнали до един оазис, където имали възможност да се изкъпят. Този, който бил получил плесницата и се чувствал наскърбен, започнал да се дави и бил спасен от приятеля си. Като се съвзел, взел една кама и написал върху един камък: „ДНЕС НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ МИ СПАСИ ЖИВОТА.”
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
- Защо, след като те наскърбих, написа върху пясъка, а сега пишеш върху камък?
Усмихнат, другият приятел отговорил:
- Когато един голям приятел ни обиди, трябва да напишем върху пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще имат грижата да угасят обидата и да я изтрият. Но когато ни се случи нещо грандиозно, трябва да го изсечем върху камъка на паметта на сърцето, където никакъв вятър на този свят не може да го изтрие.
Labels:
Приказки и притчи
Дамян Дамянов -Друго няма какво да ти дам
Друго няма какво да ти дам,
Само обич самотна и дива .
Само обич , много малко е знам ,
Но затова пък не е ли красива ?
Не е ли шеметен всеки наш миг,
Всяка истина, всяко докосване
И всеки път този, силният вик
На звездите прогонващ въпросите …
И ако някога всичко умре
За това аз няма да имам вина ,
Щом така трябва да бъде, добре .
Свети болка в очите ми вместо тъга .
Само обич самотна и дива.
Само обич , много малко е знам,
Но затова пък не е ли красива?
Само обич самотна и дива .
Само обич , много малко е знам ,
Но затова пък не е ли красива ?
Не е ли шеметен всеки наш миг,
Всяка истина, всяко докосване
И всеки път този, силният вик
На звездите прогонващ въпросите …
И ако някога всичко умре
За това аз няма да имам вина ,
Щом така трябва да бъде, добре .
Свети болка в очите ми вместо тъга .
Само обич самотна и дива.
Само обич , много малко е знам,
Но затова пък не е ли красива?
Нямам друго какво да ти дам .
Labels:
Любими стихове
вторник, 28 септември 2010 г.
Силата на ума
Когато разберете че самите вие сте причината за всичко което ви си случва, за всичко, което чувствате – радост, тъга, добро или лошо, че вие създавате своя свят: рай или ад…когато разберете и приемете това, във вас ще започне една промяна.
В Индия представата за рай е като дърво, което изпълнява желанията. Щом като седнеш под това дърво, всяко желание веднага ти се изпълнява. Няма никакво забавяне, никакъв временен промеждутък мужду желанието и неговата реализация.
Един човек, уморен легнал да спи под такова дърво и когато се събудил, почувствал силен глад и си помислил: Гладен съм. Как ми се иска да намеря малко храна отнякъде.
- И веднага от нищото се появила храна, направо изплувала от въздуха. Той бил толкова гладен, че не се замислил откъде е дошла храната и веднага започнал да яде.
След като утолил глада си, се огледал наоколо. Той бил доволен, но сега в него се появила друга мисъл: – Ако можех да пийна нещо…
В рая няма забрани и веднага се появило хубаво вино.
И така, лежейки и пийвайки от виното, той започнал да размишлява: – Какво става, може би аз спя? Или тук има някакви привидения, които си правят шега с мен?
…И привиденията се появили. Те били ужасни, жестоки и отвратителни – точно такива, каквито си ги представял.
Той се разтреперал от страх и си помислил: – Ей сега ще ме убият!
…И те го убили!
Тази притча има много дълбок смисъл. Твоят ум е като дърво за изпълнение на желания и каквото си помислиш, рано или късно се изпълнява. Понякога временния промеждутък е такъв, че ти забравяш, че си искал точно това и не можеш да намериш източника, откъде идва това. Но ако се вгледаш по-дълбоко, ще разбереш, че твоите мисли създават твоя живот и теб самия. Те създават твоя рай и твоя ад; твоите радости и страдания.
Всеки от вас е Вълшебник, Създател на своя живот. Всеки сам създава светът около себе си – -той го тъче и върти, този вълшебен свят…а после се оказва обвързан с него и не може да се освободи от собственото си творение. Като паяк, който изплита паяжина и сам пада в собствената си мрежа.
Никой друг не те измъчва, освен ти самият. И когато това е осъзнато, нещата започват да се променят. Мрежата, в която си попаднал започва по малко да се разхлабва и да се разплита. Тогава ти можеш да обърнеш всичко обратно, можеш да превърнеш своя ад в рай, своя затвор в разкошен дворец. Ти самият носиш отговорност за това.
А по-нататък ще възникнат нови възможности: ако си готов, ти можеш да прекратиш създаването на света. Няма необходимост да твориш ад или рай, въобще няма никаква необходимост да твориш.
Създателят може да се отпусне и да изчезне. А изчезването на ума е медитация – и тогава ще се разкрие нещо друго… – това, което стои зад ума и което умът скрива…
Labels:
Приказки и притчи
понеделник, 27 септември 2010 г.
Любовна магия
Любовна магия
Първото нещо което трябва на един човек за да може да привлича останалите е да може да се наслаждава на самотата си.
За да летиш в опиянението на любовта.... първо трябва да се научиш да летиш сам , а не да живееш с надеждата че някой ще те носи на крилата си.
Не възлагай надежди на човека с когото искаш да си. Да го приемеш такъв какъвто е е една от първите стъпки към него/нея.
Да бъдеш естествен и освободен е второто. Да можеш да кажеш всичко, и да изслушаш всичко. Да няма теми по които да се страхуваш да говориш, да я няма нагласата "ами ако това кеото си мисля не му/и се хареса".
Вътрешната усмивка е проекцията на външната Усмивката привлича щестието . А щастието привлича любовта.
Когато не търсиш и не искаш нищо... тогава си благодарен на всичко което получаваш и малкото те прави щастлив. Когато си алчен за внимание ... колкото и да го имаш все ти се струва малко. освободи се от алчността си и ще станеш богат.
Любовта е в теб за да даваш, и да вземаш едновременно. Никога не мисли колко даваш и колко вземаш.
Прекалено силното желание за нещо се превръща в пречка за постигането му. Освободи се от желанието си да притежаваш и ще получиш .
Ревността изобщо не влиза в сметките... Някой хора ревнуват дори и да нямат интимни взаимоотношения. Изнудват за внимание. Вампиризмът убива любовта.
Мисли за съдържанието ..... а не за съдът в който ти се поднася то. Когато пуснеш любовта си ... тя се завърта и се връща при теб под най-различни форми. Отхвърляйки формата, отхвърляш и любовта дошла при теб.
Невероятно е какво удоволствие можеш да изпиташ с различни по външен вид, възраст и мислене хора. Предразсъдъците често съветват човека да работи против щастието си.
Позволи на божественото в теб да общува с божественото в другия. Това е най-пряката и най-сближаващата форма на комуникация.
И ... последно:
Нещастието привлича нещастие... ако искаш да получиш любов, засей в душата си усмивка. Не можеш да обичаш и да си нещастен... самата любов те прави щастлив.
Нещастието привлича нещастие... ако искаш да получиш любов, засей в душата си усмивка. Не можеш да обичаш и да си нещастен... самата любов те прави щастлив.
Ако ти пребиваваш в "точката на любовта", тогава и тя ще пребивава в теб .. и няма да е нужно да искаш за да получиш.
Не можеш да заобичаш някой друг.. преди да си заобичал себе си. Ако ... имаш конфликт със себе, ако се смяташ за грозен, непривлекателен, глупав, отхвърлен и т.н.... амии...ще бъдеш такъв!
Labels:
Мъдрост останала във времето
неделя, 26 септември 2010 г.
Ако - КИПЛИНГ
АКО
Ръдиард КИПЛИНГ
Ако можеш да запазиш главата си когато всички около теб
губят техните и обвиняват теб за това;
Ако можеш да си вярваш, когато всички се съмняват;
Ако можеш да чакаш без да се умориш от очакването,
или когато те мразят да не отвръщаш с омраза,
и въпреки това да не изглеждаш твърде добър, нито да говориш твърде мъдро;
Ако можеш да мечтаеш- но да не позволиш на мечтите си да се превърнат в твой господар;
Ако можеш да мислиш, но да не позволиш мислите ти да се превърнат в твоя цел;
Ако можеш да се изправиш пред Триумфа и Отчаянието и да се отнесеш напълно еднакво и с двамата измамници;
Ако можеш да понесеш слуха, когато чуеш как истината, която си казал е била изкривена от измамници за да стане капан за глупавите(наивните),
Или да видиш смачкани убежденията за които си отдал живота си, да спреш и да изградиш отново с износени сечива.
Ако можеш да струпаш на едно място всичко, което си спечелил и да го рискуваш за едно хвърляне на зара...
и да изгубиш, и да започнеш съвсем отначало, и никога да не изречеш нито дума за загубата си;
Ако можеш да принудиш твоите сърце и нерви, и мускули да ти служат и след като отдавна са си отишли,
и така да продължаваш и когато в теб вече не е останало нищо друго освен волята, която им казва “дръж се”!
Ако можеш да говориш с тълпите и да запазваш достойнството си, и да вървиш с крале без да губиш простотата си,
Ако нито врагове, нито обичани приятели могат да те наранят,
Ако цениш всички, но никого прекалено,
Ако можеш да запълниш непрощаващата минута с цената на шестдесет секунден спринт,
Твоя е Земята и всичко на нея...
Labels:
Мъдрост останала във времето
събота, 25 септември 2010 г.
Дамян Дамянов - Есен
Дамян Дамянов - Есен
Опърпано-клонесто-жълта
сиромахкиня с палто,
от друг подарено, нахълтва
при мен през стъклото. А то
прилича на рамка картинна,
в която от тъжни бои
стои тя - една просякиня
и жълти монетки брои.
Ах, есен - предишна любима
и днешна старица! Във теб
аз виждам пристъпваща зима
с крачета на босо дете,
изгубено в белите дебри
на първия падащ бял сняг!
Ах, есен...
И мръква ноември.
Уж светещ, а цял в идещ мрак.
20.ХІ. 1994 г.
Labels:
Любими стихове
петък, 24 септември 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)