Добрите хора

Добрите хора лесно се познават.
Те не подскачат, често си мълчат.
Когато ги обидят, просто стават
и си отиват за пореден път.
Добрите хора могат да прощават,
Не само с думи, но и със сърце.
Каквото имат винаги раздават.
И слушат те с наивност на дете.
Добрите хора лесно ще измамиш.
Те бързо падат след подложен крак.
Не ти се сърдят и не отмъщават.
Господ отмъщава вместо тях.

Горяна Панайотова

В очакване на Коледа..

Снимки - Коледни трепети в детските очи

https://www.facebook.com/pg/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%8F-1398002193775019/photos/?tab=album&album_id=1681258788782690

Поръчение-Пеньо Пенев

Когато вече някой ден 
решиш към нов бряг да отплуваш; 
недей си взема сбогом с мен - 
отплувай, без да се сбогуваш. 
Върви, обичана жена, 
понесена вовек в сърцето- 
Луната ще е пак луна 
и пак небе ще е небето. 
В любов недей ми се кълна! 
Защо е нужно да се лъжем? 
Ти нямаш никаква вина 
в това, че ще остана тъжен. 
Еднъж ли горест съм познал? 
Еднъж ли съм се огорчавал? 
При мене който не е спрял, 
не ме е само той ранявал. 
Ти моята любов прости! 
Сърцето ти не ми е длъжно... 
Какво е скръб не знаеш ти, 
не знаеш ти какво е тъжно... 
За сбогом няколко слова 
да каже всяка друга може. 
Но ти не би могла това, 
ти кръст не можеш лесно сложи. 
Ах, ти си толкова добра!... 
И в свойта нова безнадеждност 
без думи аз ще разбера за отзвучалата ти нежност... 
Затуй когато някой ден 
си тръгнеш и не затъгуваш, 
недей си взема сбогом с мен, 
иди си, без да се сбогуваш. 

Ревност -Дамян Дамянов

Прости, до днес не те обичах,

тъй както заслужаваш ти.

Съвсем ми беше безразлично

дали съм ти любим, прости.

Дори не те и забелязвах,

че съществуваш покрай мен.

Не те ревнувах, нито пазих.

Живеех с тебе ден за ден.

И честичко сам в други влюбен,

не страдах от страха нелеп,

че може и да те загубя

и да се влюбя. Тъкмо в теб!

До днес. Но днес, незнайно как тъй

един случаен джентълмен

ти хвърли погледче за кратко

и ти направи комплимент.

Дали на мен тъй ми се стори

или пък тъй си бе, не знам,

но пръв път друг ми заговори,

че имам хубава жена.

Че е харесвана, че грее

с особен чар, очи и глас,

че другите съзират в нея

туй, що недосъзирах аз.

И го съзрях. В един миг. С хубост

невиждана те аз видях.

- Нима, нима ще те загубя? -

си виках сам във адски страх.

Нима?! Но нещо по-нелеко

удари мисълта ми с чук:

какъв скъперник е човекът -

цени безценното до него

едва щом му посегне друг.

Дамян Дамянов