КОГАТО

КОГАТО

Цветан Диковски

Когато раздаваш любов до безкрайност
и пазиш в сърцето си чуждите тайни.

Когато подаваш ръка на приятел,
човешката нужда навреме отгатнал.

Когато сред хората спящи будуваш
и с думи душевните рани лекуваш.

Когато на просяка къшей подаваш
и всяка дребнавост човешка прощаваш.

Когато деня с благодарност посрещаш
и просиш от Бога за нужди човешки.

Когато очакваш с надежда в живота
и другите учиш да следват доброто.

Когато, макар и за някои черен,
останеш на своите принципи верен.

Когато посрещаш бедите достойно
и вечер си лягаш със съвест спокойна.

Когато, дори и в напреднала възраст,
не спираш да черпиш от книгите мъдрост.

Тогава живееш със светлата мисъл,
че твоят живот е изпълнен със смисъл.