(тъкмо сложих в сърцето си ред) -
ще излезе по-умен и силен
от поредния хленчещ поет…
Не ми сваля звезди от небето.
Не раздава половината свят.
Сто ината в очите му светят -
срещу моя едничък инат.
Всички Еви във мен се бунтуват:
„Не прекрачвай във този роман!
Преди теб – той и нас е целувал.
Не от поглед – от ром е пиян!“
Аз съм чела подобни романи…
С моя кръв пишат някои от тях.
Но от цялата болка остана
един – в края на устните – смях.
Точно колкото да го разплискам -
парещ извор сред зимна река.
И преди да го стресна с „Не искам!“ -
ще съм казала сто пъти „Да!“
Камелия Кондова
.
0 comments:
Публикуване на коментар