вторник, 14 септември 2010 г.

Лято


Знойно лято в стихове и снимки !


Четири сезона – Пролет, Лято, Есен, Зима.  Те са толкова пъстри и различни един от друг, че ще бъде престъпление, ако се опитаме да ги сравним. Да, всички имат своите красиви и грозни черти и може би това е допирната им точка, но все пак те са толкова различни един от друг…
Лятотооо… То е олицетворение на Любовта. Лятото, плажовете и морето са в мечтите на всички влюбени двойки, които искат да прекарат своите скъпоценни минути, заедно на брега на морето. За друга част от почиващите лятото е едно ново приключение изпълнено с купони и веселба с приятели и не само…
Пролет, Лято, Есен, Зима… Всички, те са коренно различни един от друг, но всеки от тях ни примамва към своята прекрасна, съкровенна тайна…

Лятото изтече...
Петя Дубарова
Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.

Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.

Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
пак дъхът му цветен ще ме парне.



Морето
Петя Дубарова

Морето се обвива с прелестни дантели.
Ах, какви са нежни и сребристо бели!
А пък водорасли… Колко са красиви!
Леко потреперват — балерини живи!

Колко са щастливи, весело се плъзгат
рибките червени, розови и златни!
Как безгрижно, волно, пъргаво се гмуркат
във водите сини, хладни, благодатни.

Там щастливо, плавно, мълчаливо плуват
чудни хубавици — белите медузи.
И трептящо тяло сякаш са обвили
със красиво було и прозрачни блузи.



Лято в България
Петя Дубарова
Огнено слънце изгрява,
лъчите красиво трептят
и славейче чудно запява,
запява със него светът.

Високо южнякът се носи,
полюшват се в песен жита
и лято с краката си боси
все тича сред пъстри цветя.

Запяла е днеска земята
и всичко във радост блести.
Комбайни боботят в полята
и песен щастлива лети.



Лятно
На самия ръб на синьото
където се сливат време и безвремие
където ухае на слънчево вино
където ветровете устремени
флиртуват с чайките и със вълните
една вселена се е свила
на дъното на раковина

и сънува лято...


Романтични и жарки все още са летните нощи -
на пясъка нежно  се сгушват тела в тела.
Усещат как времето бяга и тези им мигове
ще пренесат топлина и уют във зимата зла.
А летният флирт, като морския повей
ще пази спомени с аромат и цвят на море.
Горещи и страстни, и искрено влюбени,
песенни, лятото ще скътат в свойте души.
Спомени за бяла пътека, разстлана в морето,
за блестящи от нежност светли звезди,
за песъчинки, втъкали горещото в себе си
претворили красивото лято в студените дни.
Ще опита бездушния град и това ежедневие
полъхът от летния, нежния флирт да стопи.
Но той ще остане скрит в душите, в мислите,
в ритъма на сърцата в две завинаги млади души.
Петя Кръстева


КЪСНО ЛЯТО
Все още ден след ден
лятото дарява сладка топлина.
Със ритъм уморен
на пеперудите в крилата
витае тук и там върху цветята.
Нощите и утрините вдишват влажно
прозрачната мъгла,
чиято мокрота все още топли.
С проблясване внезапно
върху черницата се вее жълт лист
всред нежно синьо.
Върху огрян от слънце камък –
гущерче почива.
Очарователно светът сияе
сякаш прикован във сън и блян
и умолява те да го събудиш.
Така понякога люлеят се
безкрайни тактове от дълга музика,
във златна вечност вцепенени.
Докато събудят се,
от плена се изтръгнат
обратно към духа на настоящето.
Беритбено в шпалир
ний остаряващи стоим,
и топлим загорелите ръце.
Все още смее се денят,
все още не е свършил.
Все още ни държи и гали –
днес и тук !

АПОГЕЯ НА ЛЯТОТО
Синьото в далечината
вече се избистря,
прояснява и одухотворява
до един сладостен чист тон,
който само септември измисля.
Узрялото лято след нощта
иска празнично да се оцвети.
Защото в съвършенството си
всичко се усмихва.
И е готово да си тръгне!
Освободи се, душа, време е!
От грижи изтръгни се!
В жадуваното утро –
за полет приготви се !
Херман Хесе
Превод от немски
Виолета Божанова


НЕСБЪДНАТО ЛЯТО
ЯСЕН ВЕДРИН
Ти ми стана несбъднато лято.
В любовта - несънуван каприз.
От солени вълни неизлято.
Непрошепнато с морския бриз.
Помечтах те, подобна на юни.
Най-жадуван за чувствата дар.
Незамлъкнали в тъмното струни.
Неугаснала в чашите жар. 
После в юли видях те желана.
Мокри стъпки и две хвърчила.
Бяла радост, подобна на пяна,
сякаш чудо за мен си била.
Беше в август докосващо синя.
Топла сянка под буйни листа.
Сладък дъх на узряла смокиня
и свирня на щурците в нощта.
Но накрая въздъхна земята
своя слънчево-син послепис...
Ти ми стана несбъднато лято.
В любовта - несънуван каприз.
(От "Неиздъхнали спомени")

0 comments:

Публикуване на коментар