ДВАМА ПРИЯТЕЛИ

Една арабска легенда разказва:
Двама приятели вървяли през пустинята. В един определен момент от пътуването спорили, скарали се и единият от тях ударил плесница на другия. Удареният, обиден, без да каже нищо, написал върху пясъка: „ ДНЕС НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ МИ УДАРИ ПЛЕСНИЦА ПО ЛИЦЕТО.”
Продължили по-нататък и стигнали до един оазис, където имали възможност да се изкъпят. Този, който бил получил плесницата и се чувствал наскърбен, започнал да се дави и бил спасен от приятеля си. Като се съвзел, взел една кама и написал върху един камък: „ДНЕС НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ МИ СПАСИ ЖИВОТА.”
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
- Защо, след като те наскърбих, написа върху пясъка, а сега пишеш върху камък?
Усмихнат, другият приятел отговорил:
- Когато един голям приятел ни обиди, трябва да напишем върху пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще имат грижата да угасят обидата и да я изтрият. Но когато ни се случи нещо грандиозно, трябва да го изсечем върху камъка на паметта на сърцето, където никакъв вятър на този свят не може да го изтрие.