Отведи ме от тук

Отведи ме оттук!

Маргарита Петкова

Ей така ме хвани за ръката
или само със поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен,
във кварталното кино и във своите спомени.
Отведи ме оттук! Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук! Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали - иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твойто "Обичам те".
Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога - по дявола!
Трябва някъде място такова да има - за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук!
С чиста съвест продавам душата си!