На моята дъщеря

Държа света в ръцете си, когато
прегръщам мойта малка дъщеря.
В очите и намирам вечно лято
и топли с нежност майчина душа.

Целувам я, а устните треперят,
душичка малка… мъничка звезда.
Родила се с задача да намери…
една частица щастие в света!

Орисана… да търси добротата…
във свят, живеещ с хиляди злини.
Как да запазя детското в душата,
да не допусна зло да я рани?

Как да предам уроците житейски,
да и спестя горчивите сълзи…
Да тръгне по законите библейски,
да бъде силна… и като боли?

Не мога! Всеки своя карма носи
и тя по своя път ще е сама…
Ще наранява… ходилата боси,
но пак ще става силна след това!

Ще пада духом, после ще полита,
ще търси своя път във тоз живот.
Добро и лошо… всичко ще опита,
с усилия ще пробие своят брод!

Но вътре във сърцето си ще знае,
че в сянката ще бъда скрита аз.
Ще бдя като орлица от безкрая,
ще я напътствам винаги, без глас!

Ръка ще и подавам… щом залитне,
нозете ще превързвам със любов.
Крилете ще зашивам, за да литне,
ще съм опора в този свят суров!

Когато птичето изскочи от гнездото,
сърцето майчино се къса след това.
Но тъй устроен е от Господа живота,
пред волята му… свеждаме глава!

Автор: Таня Илиева