сряда, 11 август 2010 г. 0 коментара

Непубликувани стихове на Дамян Дамянов-4

 Антракт

Едно дете на улицата плаче.
Не знам защо, но страшно се дере.
Дали оплаква счупена играчка,
или не иска да се прибере?
А може би тъгува за другарче?
Или коремче го е свило пак?
И то си има жалбата, макар че
това е още жалба на хлапак.
Но все едно.Детето иска нещо,
от нещо страда малкото сърце.
Крещи едно страдание човешко
и ми протяга двете си ръце!
Крещи, човеко!Протестирай!Искай
играчки, ласки, думи и слънца!
И заради мен крещи с плача си искрен!
Ах, този свят би оглушал от писък,
ако до гроб оставахме деца!

05.08.1967г.
0 коментара

Непубликувани стихове на Дамян Дамянов-3


Вечерно писмо

Самотно тъжен като единак
в бърлогата си вечер се прибирам.
И в стаята, и във душата-мрак.
А нейде в мен на гъдулка свири
вековната ми мъка-просяк сляп.
Посягам в мрака със ръце от камък.
На масата ми има сол и хляб
и само теб единствено те няма.
-Къде си ти?- Край мене като ров
във тъмнината стаята ми зее.
Не ме оставяй дълго без любов!
Ще полудея и ще вкаменея.
Не ме оставяй  без любов!Зла нощ
наоколо отвсякъде се зъби.
Без твоята любов ще стана лош!
В сърцето ми като отровни гъби
ще почват да поникват пак злини.
И целия във зло ще се обвия,
останал сам край градските стени.
Като самотен гладен вълк ще вия.
И този свят, за който бях готов
да правя чудеса,ще ме разлюби.
Не ме оставяй дълго без любов,
от себе си  за да не се изгубя.

15.02.1968г.
вторник, 10 август 2010 г. 0 коментара

Непубликувани стихове на Дамян Дамянов-2


 Предупреждение

Душата ми- врата без ключ-
готова е по всяко време
добрия гост, макар и чужд,
макар и нощем, да приеме.
Тя като къщичка сред кър
го чака и ще му отвори,
щом разбере, че е добър,
и щом на ниския прозорец
потропа лекичко едва.
И без да тропне,само с устни
да и прошепне онова,
вълшебното, тя ще го пусне.
Добър ли е...Но ако лош 
човек на прага и застане,
да думка цял ден , цяла нощ,
той все там,вън, ще си остане.
Да я изкърти , ако ще!
Познаваща крадци изкусни,
вратата ще се заяде
и мъртва няма да го пусне!
Приятел буен,враг ли ти  х,
не знам какъв си,но повтарям :
знай, незлючени врати
най- мъчно всъщност се отварят!
петък, 6 август 2010 г. 0 коментара

Непубликувани стихове на Дамян Дамянов-1


Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак :"Боли ли те за нея?".
Тешиш ме за разтуха :"Не плачи!
Ще я забравиш!...Аз ще ти попея!..".
И аз се стапям в нежния ти глас,
и аз забравям минали обиди.
Но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гладам теб, а виждам само нея!
Ах, твоята усмивка тъй добра
пред мен света отваря като книга,
но обичта ти -обич на сестра-
повярвай-за сърцето ми не стига!
0 коментара

Летни красиви тапети за вашия десктоп - 2 част



Повече  тапети тук...
 
;