неделя, 28 ноември 2010 г. 0 коментара

Съвети на заловената птица

Един човек кос малък заловил,
"О, мъж преславен - косът промълвил, -
стада безброй държиш от много дни,
изял си ти волове и овни.
и пак не си наситен от месото -
та с мен ли ще се наядеш, горкото?
Я по-добре освободи ме сам
и три съвета мъдри ще ти дам.


Единия на твойта длан гореща,
а другия - над къщата отсреща,
и третия - от оня близък клон,
що хвърля сянка върху твоя дом.
Приемеш ли ги ти - догде си жив,
успех ще имаш и ще си щастлив.
Чуй първия:
"Дори от сладкоусти,
не вярвай на безмислиците пусти."
Човекът пуснал коса мълчешком
и той, щом спрял над неговия дом,
запял: "Живей без скръб във свойта къща,
че всичко минало не се завръща
и не кълни съдбата - тя не слуша!
, Рубин безценен крие мойта гуша,
дирехми десет той е тежък, брат..
И можеше да бъдеш най-богат,
рубин подобен няма по земите
- но явно: не за тебе са парите!"
Като жена пред раждане тревожно,
заплакал птицеловът невъзможно. "
Нали ти казах - косът пак запял,
-за всичко минало да нямаш жал!
Ти глух ли си, или за миг забрави
това, което трябва да се прави?
Ще ти повторя моя пръв съвет:
не вярвай на безсмислиците вред.
Дирехми десет как ли в мен ще крия,
когато само три тежа самия!"
Човекът се съвзел и малко блед помолил:
"Дай ми третия съвет!" - "
Изпълни два съвета - казал косът,
- сега за третия стои въпросът:
съвет от мъдър, даден на глупак,
е жито, хвърлено на камънак,
и колкото да кърпиш стара дреха
- ще имаш само временна утеха!"

неделя, 7 ноември 2010 г. 1 коментара

Не ме принуждавай - Станка Пенчева

НЕ МЕ ПРИНУЖДАВАЙ

Не ме принуждавай
Да се усмихвам жалко!
Не искам скритото,
Не искам малкото.
Не ме прави крадла –
Прави ме кралица!
Ще умра без небе –
Не виждаш ли, че съм птица!
Аз съм песен и блясък –
Къде ще ме скриеш?
Аз съм гордост и ясност,
Аз съм от тия,
Дето са твърди –
И много трошливи.
Прощавам на злите.
Но не –
На страхливите.
Не ми давай нищо
Наполовина!
Аз слагам глава
Под мойта любов –
Като под гилотина.
               Станка Пенчева
вторник, 2 ноември 2010 г. 0 коментара

БИСКВИТКИ


Млада дама стояла и чакала полета си в залата на едно голямо летище.

И тъй като се налагало да почака дълги часове, тя решила да си купи книга, за да мине по-бързо времето й. Купила си и пакет бисквити.

Седнала на едно кресло във VIP чакалнята на летището, за да отпочине и да почете на спокойствие.

От другата страна на креслото, където лежали бисквитите, седнал мъж, отворил списание и започнал да чете.
Когато тя взела първата бисквита, мъжът също се протегнал и взел една. Тя се почувствала подразнена, но не казала нищо. Помислила си:

“Какво нахалство! Ако аз бях в настроение щях да го ударя заради дързостта му!”

След всяка бисквитка, която тя си взимала, и мъжът на свой ред си взимал една.

Това я вбесявало, но тя не искала да прави сцени.

Когато останала само една бисквитка, тя си помислила: “хм... Какво ли ще направи сега този нахален мъж?”

Тогава, мъжът взел последната бисквитка, разделил я на половина и й дал едната част.

Ах! Това и дошло твърде много!

Тя била изключително ядосана вече!

Викайки и оскърбявайки мъжа, тя взела книгата и багажа си и се втурнала към терминала.
Когато се настанила на мястото си в самолета, тя погледнала в чантата си, за да извади очилата си, и за нейна огромна изненада, нейният пакет с бисквитки лежал вътре – недокоснат и неотворен!

Тя се почувствала толкова засрамена!!!

Осъзнала, че е сгрешила...

Тя била забравила, че била сложила своите бисквитки в чантата си.

Мъжът бил разделил своите бисквитки с нея, без да се чувства ядосан или огорчен.

...докато тя била много ядосана, мислейки, че тя дели своите бисквитки с него.
И сега нямало начин да обясни... Нямало начин да се извини.”

Има четири неща, които не може да върнете обратно:

Камъкът...

...след като е хвърлен!

Думата...

...след като е казана!

Мигът...

...след като е пропуснат!

Времето...

...след като е отминало!


                                                     Десислава Енева
 
;