събота, 23 април 2011 г. 0 коментара

Великденски картички

























понеделник, 18 април 2011 г. 0 коментара

Лазаровден, Цветница, Великден –Традиции и ритуали



Лазаровен – моминският празник


Лазаровден-този християнски празник се празнува на осмия ден преди Великден и носи името на Свети Лазар.Поради това, че Великден се определя  по лунния  календар, а не по слънчевия,Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
Този чисто женски празник е свързан с възкръсването на Лазар и  възраждането на природата, която се съживява- събужда се всяка живинка, за да се изпъстри светът ни отново с цялото си великолепие.Лазаруват само момите.
На Лазаровден се откъсват върбови клонки , които ще красят вратите на следващия ден-Връбница(Цветница).Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника.Момите лазарки , се събират в дома на една от тях.След това обикалят къщите,пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве,щастие и берекет.Стопаните ги даряват с яйца, плодове и дребни подаръци.В миналото момците са поисквали ръката на своята избраница.Вярвало се е , че мома, която не е лазарувала не може да се омъжи.

Цветница


Цветница е последният голям църковен празник преди Великден и винаги е в неделя.Традицията го свързва с тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клонки, възславян като Месиански цар.Той влиза в града и е приветстван от хората с ,,Осанна,, задето е възкресил Лазар предния ден- в събота.Тържествено посрещнат в Йерусалим наа Цветница, той доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.   На този ден на службата християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клони,сякаш отново посрещат своя Спасител.Свещеници осветяват клонките и цветята, донесени от вярващите .След богослужението християните отнасят осветените клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло.                                    В този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи.Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. 

Страстната седмица- време за покаяние, изповед и молитва 

Съвременните хора често се чудят защо наричаме последната седмица от живота на Христос-„страстната” .Истината е, че на църковнославянски и старобългарски език „страст”означава страдание, казва отец Антоний Милушев от Храм паметник „Александър Невски”.
Всяка година православните християни  очакват  със смирение Страстната седмица , в която преосмислят правилният път , да захранят вярата ,да укрепят мира и да защитят  единството.Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва и го показва чрез възкресение.Страстната седмица – дните преди Великден – са дни на тъга и страдания,прелюдия към вечния живот.Всеки ден от седмицата е наречен ,,велик и свят,,
На Велики понеделник Исус,влизайки в Йерусалимския храм се разгневил на събралата се тълпа.Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в  гнева си Божият син прекатурил масите на търговците.Затова Великия вторник Исус прекарал в нравствени напътствия.В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при първенците и уговорил предателството нз Христос за тридесет сребърника .Велики четвъртък е свързан с тайната вечеря, когато е установено тайнствено причастие.След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на уениците си и казал: „Вземете,  яжте , това е Моето тяло!”.После вдигнал чашата и казал:”Пийте от нея всички.Това е Моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете.”След причастието Христос признал пред своите ученици , че ще бъде предаден.След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гециманската градина, където се отдал на молитви до идването на предателя.На този ден в храмовете се четат дванадесетте откъса от Евангелието, Разказващи за Христовите страдания. Кръстът се изнася от олтара , като символизира носенето му от Христос към Голгота.
Велики петък или Разпети петък е посветен на страданията на Исус Христос.Той е съден, бичуван, бит и показан пред народа в багреница за поругание с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.Това е денят, в който Божият син е разпънат на кръст.В това време земетресение разтърсило земята и слънцето било затъмнено.Исус издъхнал, за да избави от смърт човечеството.
През Великата събота Спасителят е бил положен в гроб, изсечен в скалите в Гециманската градина.Според вярванията през тази седмица  не се работи на градината,не се впряга добитък,не се язди кон, не се преде и шие.Ако на Велики четвъртък домакините перат или простират дрехи , ще вали град.През дните, отдадени на смирение и размисъл, не се говори високо, за да не се захващат спорове.Ако на Разпети петък времето е лошо , по празниците ще свети слънце.
В ръкопис  от   X век  ,който се пази в манастира „Св.Анастасий” до  Солун, е казано, че християнският обичай да се поднасят боядисани яйца за Великден съществува от апостолски времена и е получил началото си от Св.Мария Магдалена.Според преданието , пристигайки в Рим, тя се явила пред император Тиберий,подала му червено яйце и казала:”Христос воскресе!”По този начин обявила своята вяра .А християните оттогава започнали да й подражават.
По нашите земи стопанката боядисва яйцата на Велики четвъртък и първото е червено с него се натриват лицата на децата за здраве  и се поставя до иконата.Обредните хлябове за Великден са разнообразни.Кръгли,елипсовидни или във вид на плетеница.

Великден


Великден е най-големият и почитан пролетен християнски празник, който ни  кара да станем по-смирени,добри.Да се вгледаме в себе си  и постъпките си да си дадем сметка за истинското значение на непреходното,а именно човешките ценности.
През 325 г. на Никейския събор е взето решение Великден да се празнува  в първата неделя след пролетното пълнолуние.Затова празникът няма определена дата в календара.Трите тържествени дни се честват през времето от 4 април до 8 май.
В християнската религия на Възкресение(Великден)се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден,след като е разпънат на кръст и погребан.Празната гробница е  видяна от жените-мироносци,посетили гроба.Исус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите .В събота вечерта се отслужва тържествено богослужение,като точно в полунощ свещеникът обявява възкресението с думите „Христос Воскресе” и изнася запалена свещ, от която всички палят своите свещи и ги занасят по домовете си.Запалването на свещите е заимствано от това, което се извършва в храма „Св.Възкресение” в Йерусалим, коато Благодатният огън „слиза”.Благодатен или Свещен е огънят, който се запалва всяка година на Възкресение Христово по свръхестествен начин в този храм , построен точно върху Божи гроб в Йерусалим.Смята се, че този огън в първите минути след запалването има уникалното  свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.                                                                                            Подготовката за слизането на благодатния огън започва сутринта на Велика събота .За да се избегне и най-малкото подозрение , че огънят се запалва от човек , параклисът на Божи гроб щателно се проверява за всякакви запалителни средства .Право да направят този оглед от стари времена имат представителите на мюсюлманската общност в Йерусалим.  След това вратите на Божи гроб се запечатват с восък.Върху него слагат печатите си духовници от католическата, арменската и коптската църкви, които имат параклиси  в храма „Възкресение Христово”.Печатът означава , че всички кандила в параклиса са изгасени и вътре няма нищо, което би запалило огън по обичайния начин . След това идва ред на православните арабски младежи .На висок глас те свидетелсват на всички в храма, че няма друга вяра освен православната и че месията Христос е единственият Бог.Час по-късно в църквата идва и православният патриарх на Йерусалим. По стара традиция единствените, които имат право да получат небесния огън, са православните и те го предават на другите хритиянски вероизповедания. Йерусалимският патриарх влиза в параклиса. Отвън всички са в напрегнато очакване . Според поверието, ако благодатният огън не слезе на велика събота, това ще е последният ден на човечеството.Храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие.Патриархът застава на колене пред мястото,където три дни е лежло Христовото тяло и горещо се моли и тази година Бог да бъде милостив към света , да изпрати благодатния си огън и да обнови човечеството с вяра и добрина.                                          Какво става в параклиса на Божи гроб вижда само йерусалимкият патриарх. Поверията гласят, че едно от кандилата над Божи гроб се запалва от само себе си.Известно време този пламък не топли и не изгаря. След това огънят се разнася във всички параклиси в храма на Божи гроб и с него се запалват изнесените кандила. От Йерусалим тръгва и към православните по цял свят.
неделя, 10 април 2011 г. 0 коментара

Ангел на Земята

Някога, доста отдавна, едно малко бебенце се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:

- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно, какво ще правя, как ще живея на Земята, как ще се справям с всичките трудности там?

Бог се усмихнал и отвърнал:

- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах своя най-верен и най-добър ангел и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.

А бебето пак попитало:

- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?

- И за това не се тревожи. Твоят ангел ще те научи на техния език много внимателно и търпеливо, ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите думи, ще ти пее всяка вечер приспивни песни… И така ти много лесно и бързо ще научиш техния език…

Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И отново попитало:

- Господи, тук всички говорят, че на Земята имало много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?

- И за това съм помислил… – отвърнал Бог – Твоят ангел ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това…

В този момент се чул някакъв шум. Като се заслушали, разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва…

Разбирайки това, в последния миг бебето попитало:

- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?

Бог се засмял и тихо отвърнал:

- Няма значение, какво е името.

Ти ще наричаш своя ангел… МАМО!
.
 
;