понеделник, 31 януари 2011 г. 2 коментара

И цялата земя крещи -обичам те

Такава власт над себе си ми даваш,
че аз стоя изтръпнала, безмълвна.
…Косите ми със светлина са пълни,
от устните ми капе мед и вино,
огньове еньовденски, сини
играят на прострените ми длани…
Не е то страст,
не е желание
ако ти нося болка, ще я вземеш;
и смърт да съм дори-ще ме приемеш.
Мълчиш.
А цялата земя крещи: Обичам те!
И аз, владетелката, тихо коленича
и гордостта ми като дреха пада…
Такава власт над себе си ми даде,
че ти се покорих.

Станка Пенчева
0 коментара

Пет прости правила ,за да си щастлив!


Пет прости правила ,за да си щастлив!

1.Въздържай сърцето си от ненавист, прощавай.
2.Освободи разума си от тревоги - повечето от тях не се сбъдват.
3.Живей просто и цени това, което имаш.
4.Давай повече.
5.Очаквай по-малко.

Никой не може да се върне в миналото и да промени своя старт . Но всеки може да стартира сега и да промени своя финиш.

Бог не е обещавал дни без болка, смях без тъга, слънце без дъжд. Но Той е обещал сила за
всеки ден, утешение за сълзите, светлина за пътя.

Разочарованията, подобно на неравностите по пътя, малко забавят твоето движение, но след
тях ти получаваш удоволствие от гладкия път. Не пътувай прекалено дълго по грапавини.
Напредвай.

Ако си потиснат от това, че не си получил желаното, съвземи се и бъди щастлив, защото Бог
 иска да ти даде нещо по-хубаво.

Когато нещо ти се случва, хубаво или лошо, обмисли какво би могло да означава това.

Събитията в живота ти имат особено предназначение - да те научат как да се смееш повече или
да не плачеш толкова горчиво.

Ти не можеш да накараш някого да те обича. Всичко, което можеш е, да си човек, който може да
бъде обичан. Останалото зависи от другите - да разберат колко струваш.

Мярка за любовта е безграничната любов.

В живота се среща редкият шанс, когато човекът, когото ти обичаш, те обича в отговор. Щом ти
се предостави този шанс, не го изпускай. По-добре да загубиш своята гордост заради любимия
човек, отколкото да загубиш любимия човек заради гордостта си.

Ние губим толкова много време да търсим точния обект на нашата любов или да търсим вината в този, когото вече не обичаме, докато би си струвало да използваме това време за
усъвършенстване на любовта, която даваме.

Не изоставяй старите приятели, никога няма да намериш някого, който да ги замени. Дружбата е
като виното - колкото е е по-стара, толкова е по-добра.
0 коментара

Белият дявол

Мъдрецът Туиг-Са-О бил най-учен сред хората. Той знаел всичко, каквото се върши на земята,
под земята, във водата и сред звездите. Спокойно и без да бърза сега той правел тези няколко
крачки, които го отделяли от гроба, изкопан в неговата градина, сред цветята.

"Днес аз все още сам ще отида до него, но скоро... - мислел си той с усмивка, отивайки всяка
сутрин да погледне мястото, което бил си приготвил за свой гроб. - Аз знам много, а тук ще
науча всичко останало!"

И той се усмихвал на гроба, който също му се усмихвал сред цветята. И ето че веднъж, когато
Тунг-Са-О стоял и гледал към мястото на своя бъдещ гроб към него се приближил един човешки дух.
- А би било хубаво да се поживее още веднъж! - казал духът човешки.
- Защо? - възкликнал мъдрецът. - Само глупакът, като извърви тежкия и уморителен път и стигне пред вратата, се връща обратно и отново извървява целия път.
 - Но би било хубаво да се поживее още, а?! - му отговорил духът човешки.
 - Човекът, като лалугер изскача от люлката, за да се скрие в дупката. Аз свърших това презряно
съществуване! - възкликнал Тунг-Са-О. А духът човешки въздъхнал и отново рекъл:
 - А би било добре да се поживее!

Дълго и мъдро говорил още Тунг-Са-О за безсмислието и суетата на човешкия живот, за страданията,лишенията, болестите, а духът човешки въздишал и повтарял в отговор едно и също:

- Ама би било добре да се поживее!

- Да знаеш и вечно да жадуваш за познание. И колкото повече знаеш, толкова повече се измъчваш от тази палеща жажда. Животът е неизречено мъчение! Животът е вечна жажда и само гробът може да я утоли!

- Хубаво би било да се поживее още! - въздъхнал духът човешки.

И Тунг-Са-О завършил своите разсъждения:

- Да, действително, би било хубаво да се поживее още! - с въздишка казал той.

И в същата минута пред него застанал дяволът, с бяло, бяло лице. Той не носел свещената коса,
и късите му коси били светли и меки като коприна.

- Поздрав за мъдрия! - възкликнал белият дявол. - Хората пред тебе, Тунг-Са-О, са като трева
пред вековен дъб и аз съм готов да ти служа. Аз ще ти върна младостта и ще напълня твоето
съществуване с всички радости. Ще ти дам такива знания, ще те науча на такива занаяти и
изкуства, че ти ще бъдеш вълшебник и ще изпълваш с радост своя живот и живота около теб.

- А с какво ще поискаш да ти платя? - попитал боязливо Тунг-Са-О. - С моята душа? С живота си?

- Не, не, не! - възкликнал белият дявол. - За нас разказват такива глупости - че отнемаме
душата на хората, че им вземаме живота. Това е клевета. Това е незнание. Ти ще преживееш целия
си живот без страх и опасения, - а аз ще вървя само на една крачка преди тебе.

- Върви! - казал мъдрецът.

И те тръгнали през гъстата гора, обрасла с непроходими гъсталаци. Белият дявол вървял отпред и разтварял бодливите клони, така че след него мъдрецът да върви спокойно по разчистената пътечка, без да получи нито една драскотина.

"Какъв глупав е този бял дявол! - усмихвайки се си мислел Тунг-Са-О. - Нека да върви сега
отпред. Това дори е много добре, ако се налага да се върви зимно време по дълбокия сняг или
там, където има много вълчи ями."

Така те стигнали до жилището на могъщия дракон, който докоснал с жилото си Тунг-Са-О и
изведнъж Тунг-Са-О отново станал на 18 години.

Подмладил се не само той, но и целият свят около него. Наоколо видял много цветя, които ухаели чудно и сред тези цветя пърхали птички, които пеели песни, които той никога не бил чувал, докато бил старец.

И Тунг-Са-О поискал да превърне целия свят в цветя. Когато Тунг-Са-О минавал покрай магазинчето на майстора, който изработвал от скъпоценни камъни всякакви дребни украшения за радост на човешката суета, той казал:

- Аз владея чудни изкуства и занаяти, които не си сънувал! Дай ми да обработя твоите камъни и
аз ще ги превърна в дивни цветя.

- Превърни ги, щом си такъв изкусен майстор! - казал бижутерът. И тъй като Тунг-Са-О владеел
необикновени умения и необикновени занаяти, той се заел да придаде на камъните невиждани форми. Започнал да извайва цветя от скъпоценните камъни. Огромни брилянти разцъфтели като пищни рози, върху листенцата им слънцето запалвало златни, сини, червени пламтящи точици. Големи смарагди приели формата на блестящи листа. А от сапфирите израснали незабравки.

Като поработил така до вечерта, Тунг-Са-О страшно се уморил и в края на деня отишъл при
собственика, да си получи спечеленото.

- Ами току-що при мен беше един бял човек с коси като коприна и той получи всичко, което ти
се полагаше! - казал бижутерът. - Току-що си тръгна. Дори се учудвам, че не сте се сблъскали
на вратата.

- При такива условия не си струва човек да работи! - промърморил страшно недоволен Тунг-Са-О и започнал да мисли само за наслада и удоволствия.

И точно тогава срещу Тунг-Са-О носели в паланкин 14-годишна девойка, дъщеря на най-богатия и най-знатния мандарин. Момичето било красиво като благоуханно цвете. Краката й били толкова малки, че не можели да направят нито стъпка и това й придавало прелестта на дете. Щастлив би бил онзи, който ще й стане съпруг! Нейните плахи неуверени стъпки биха предизвиквали възторг и нежност в сърцето му като първите стъпки на дете.
Нейните малки очички оглеждали всичко наоколо - дървета, къщи и хора, с такова удивление,
сякаш питали: Какво е това?Тя била толкова невинна.

А малките й ръчички изплашено се държали за края на паланкина, сякаш се страхували, че вятърът ето сега ще подхване това цвете от земята и ще го отнесе във въздуха и няма да го пусне на земята. С други думи, красавицата страшно много се харесала на Тунг-Са-О. А тъй като дяволът му помагал, а може би просто защото Тунг-Са-О бил на 18 години и бил красив - сърцето на крехката красавица забило по-силно, изпълнено с желание.

Мандаринът с възторг се съгласил да даде дъщеря си на най-учения човек и най-великия майстор в страната. Сватбата била отпразнувана с величествена пищност.

Сватбеното угощение вече приключвало и Тунг-Са-О, съпровождан от нескромни шеги, които още  повече запалвали пламъка на желанието, оставил гостите си.

Отишъл в покоите на своята жена, за да откъсне там, сред цветята, най-хубавата от всички лилии и с горещи устни да докосне аленото цвете - устните на своята невеста.

И на прага на невестинските покои срещнал излизащия от там бял дявол:
- Аз вече направих това вместо теб!

Заплакал Тунг-Са-О, и светът му се сторил градина, в която растат цветя без аромат и пъстрите
птички подскачат безмислено, без да пеят.

Така живеел Тунг-Са-О своя дълъг, дълъг, сив живот докато един път се намерил на брега на
дълбок ручей.

През ручея било прехвърлено мостче - леко и не толкова здраво - по него можело да мине само
един човек. Първият, който минел по него, би го разклатил така, че следващият би паднал в
реката и би се удавил.И в същата минута, когато Тунг-Са-О се канел да стъпи на мостчето, пред него се промъкнал белият дявол и преминал по мостчето. След него втори тръгнал Тунг-Са-О. Мостчето паднало и Тунг-Са-О се удавил.

Удавил се, приветствайки радостно смъртта - избавителка. Така свършва приказката. 
Сине небесен! Бой се от белите дяволи! Те не ти отнемат нито душата, нито живота,
но оскверняват всичко най-хубаво, което е в душата на човека и отнемат всичко най-хубаво,
което той има в живота си.
.
0 коментара

МАГАРЕТО И СЕЛЯНИНЪТ

Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му мислел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение. Помислил си, че магарето е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия,за да измъкне старото магаре. Той извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопати и се заели да хвърлят пръст в кладенеца.

  Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително.После за всеобщо учудване притихнало. След като хвърлили няколко лопати пръст,селянинът решил да погледне и да провери какво е положението там, вътре. Бил изумен от това, което видял. С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магаренцето правело нещо невероятно. То изтръсквало пръстта от гърба си и стъпвало върху хвърлената пръст.

  Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят земя в кладенеца, всеки път животното се отърсвало и стъпвало върху насипаната пръст. Много скоро всички се изненадали,защото видели как магаренцето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред!

----
В живота си всеки ще се среща с много всякаква мръсотия и всеки път животът ще му изпраща все нови и нови порции. Всеки път, когато върху теб падне буца кал, отърси се и тръгни нагоре и само така ще можеш да се измъкнеш от кладенеца.
  Всеки възникнал проблем е като камъка, върху който ако стъпим, ще преминем през ручея. Ако не се спираме и не се предаваме, можем да се измъкнем дори от най-дълбокия кладенец Отърси се и тръгни нагоре.


.
0 коментара

ПРОСТО УСЕТИ

Навярно те обичам по-различно.
Не точно както си си го представял.
Но съм такава и ... така обичам.
По-тихо. По-дълбоко. До забрава.

И няма да съм тази, дето
ще ти сервира някакви дълбоки драми.
Аз просто пазя всичко във сърцето си.
Това е обич, знаеш ли...не знаме.

И някак ми е глупаво да я доказвам
с безсмислената показност, която
отвън е шарена, а вътре - празна.
За мене обичта е ... свята.
А другото е вятър и мъгла...
Цъфти лудешки, после прецъфтява...
И аз не мисля, че това е любовта.

Любов е нещото, което продължава
дори когато мине пролетта,
дори когато пъстрите цветчета
полегнат тихо мъртви във пръстта.
Но любовта остава. И им свети.

И не, не чакам да ме разбереш.
Отдавна зная, че не си приличаме -
различни хора от различни светове.
И все е обич уж...А е различна...

Caribiana
събота, 8 януари 2011 г. 1 коментара

Чудеса


Чудеса

Вали, ЛЮБОВ, не плача!
Туй капка дъжд е, не сълза.
Ела, гушни ме! Скрий се в здрача!
С нас пак ще стават чудеса.

Аз пак безсънно ще те пазя
от самотата на града
и бос в жарава ще нагазя,
да мога да те пренеса.

И пак ще се събуждам нощем,
докато спиш да те целувам.
До тебе ще се гушна после
и уморен, ще те сънувам.

И във зората ще се раждаме,
и ще летим със ветровете.
Във жажда ще се омотаваме
у на дъгата цветовете.

Тогава ний ще сме единствени,
усетили за втори път,
как ражда се любов в душите ни,
как влюбен е във нас светът.

За туй, недей! Не тръгвай в здрача!
С нас пак ще стават чудеса.
Вали, ЛЮБОВ, не плача!
Туй капка дъжд е, не сълза. 
петък, 7 януари 2011 г. 0 коментара

Прекрасни снимки на деца -2част




























преди и след

сряда, 5 януари 2011 г. 0 коментара

Прекрасни снимки на деца -1част



























преди и след





 
;