понеделник, 28 януари 2013 г. 0 коментара

Всичко, което правиш в живота си, оставя следа



Едно момче гледало баба си как пише писмо. По едно време я попитало:
- Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?

Бабата спряла да пише и му отговорила:
- Да, всъщност пиша за теб, но по-важен от думите е моливът, който използвам. Надявам се един ден да станеш като този молив, когато пораснеш.

Заинтригувано, момчето погледнало молива. Той не изглеждал нещо особено.
- Но той е съвсем обикновен! – разочаровано възкликнало то.

- Зависи как гледаш на нещата – отвърнала бабата. – Той има пет важни качества, които, ако успееш да отгледаш в себе си, ще се превърнеш в човек, който е в мир със света.

Първо, ти си способен на велики неща, но не бива никога да забравяш, че има една ръка, която направлява твоите стъпки. Ние я наричаме Бог и той винаги ни води според волята си.

Второ, от време на време трябва да спра да пиша и да подостря молива. Това може и да го заболи, но след това става много по-остър. Така и ти трябва да се научиш да понасяш определена болка и тъга, защото те ще те направят по-добър човек.

Трето, моливът винаги ни позволява да използваме гума, за да изтрием грешките си. Това означава, че да поправиш нещо, което си сбъркал, не е непременно лошо. То ни помага да продължим по пътя към справедливостта.

Четвърто, това, което има най-голямо значение, не е дървената обвивка на молива, а графита, който лежи в сърцевината му. Затова винаги търси в себе си и в хората онова, което се намира вътре в тях.

И петото качество на молива е, че той винаги оставя следа. По същия начин, трябва да запомниш, че всичко, което правиш в живота си, оставя следа и никога не бива да го забравяш при всяка стъпка, която правиш.

0 коментара

КАТО МАМА



Кой може да обича като мама?
Да не пресмята, да не се щади,
да е готов докрай да се раздава,
а себе си от всичко да лиши.


Кой може да погали като мама
и болката със нежност да стопи?
Сърцето ми да стопли с думи само
и само с поглед да успокои.

Кой може като мама да прощава
неволни грешки, смъртни грехове?
Да мине и през огън ако трябва,
но да опази своето дете!

Едва сега разбирам, скъпа мамо,
\нали сега съм майчица и аз\
че другаде подобна обич няма,
че тя дарява с щастие и нас.

И то е щастие неповторимо -
да гледаш как детето ти расте,
избира път, нанякъде отива,
но не напуска твоето сърце.

Ти чакаш все, готова да посрещнеш,
готова да погалиш, да простиш,
ти болката му винаги усещаш,
сълзите винаги ще пресушиш.

И то се връща винаги, когато
изгуби обич, вяра, смисъл, път...
Докато майките са на земята
сърцата им заради нас туптят.

Весела Чапанова
 
;