сряда, 29 септември 2010 г.

ДВАМА ПРИЯТЕЛИ


Една арабска легенда разказва:
Двама приятели вървяли през пустинята. В един определен момент от пътуването спорили, скарали се и единият от тях ударил плесница на другия. Удареният, обиден, без да каже нищо, написал върху пясъка: „ ДНЕС НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ МИ УДАРИ ПЛЕСНИЦА ПО ЛИЦЕТО.”
Продължили по-нататък и стигнали до един оазис, където имали възможност да се изкъпят. Този, който бил получил плесницата и се чувствал наскърбен, започнал да се дави и бил спасен от приятеля си. Като се съвзел, взел една кама и написал върху един камък: „ДНЕС НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ МИ СПАСИ ЖИВОТА.”
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
- Защо, след като те наскърбих, написа върху пясъка, а сега пишеш върху камък?
Усмихнат, другият приятел отговорил:
- Когато един голям приятел ни обиди, трябва да напишем върху пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще имат грижата да угасят обидата и да я изтрият. Но когато ни се случи нещо грандиозно, трябва да го изсечем върху камъка на паметта на сърцето, където никакъв вятър на този свят не може да го изтрие.

Дамян Дамянов -Друго няма какво да ти дам

Друго няма какво да ти дам,
Само обич самотна и дива .
Само обич , много малко е знам ,
Но затова пък не е ли красива ?
Не е ли шеметен всеки наш миг,
Всяка истина, всяко докосване
И всеки път този, силният вик
На звездите прогонващ въпросите …
И ако някога всичко умре
За това аз няма да имам вина ,
Щом така трябва да бъде, добре .
Свети болка в очите ми вместо тъга .
Само обич самотна и дива.
Само обич , много малко е знам,
Но затова пък не е ли красива?
Нямам друго какво да ти дам .

вторник, 28 септември 2010 г.

Силата на ума

Когато разберете че самите вие сте причината за всичко което ви си случва, за всичко, което чувствате – радост, тъга, добро или лошо, че вие създавате своя свят: рай или ад…когато разберете и приемете това, във вас ще започне една промяна.
 
В Индия представата за рай е като дърво, което изпълнява желанията. Щом като седнеш под това дърво, всяко желание веднага ти се изпълнява. Няма никакво забавяне, никакъв временен промеждутък мужду желанието и неговата реализация.
Един човек, уморен легнал да спи под такова дърво и когато се събудил, почувствал силен глад и си помислил: Гладен съм. Как ми се иска да намеря малко храна отнякъде.
- И веднага от нищото се появила храна, направо изплувала от въздуха. Той бил толкова гладен, че не се замислил откъде е дошла храната и веднага започнал да яде.
След като утолил глада си, се огледал наоколо. Той бил доволен, но сега в него се появила друга мисъл: – Ако можех да пийна нещо…
В рая няма забрани и веднага се появило хубаво вино.
И така, лежейки и пийвайки от виното, той започнал да размишлява: – Какво става, може би аз спя? Или тук има някакви привидения, които си правят шега с мен?
…И привиденията се появили. Те били ужасни, жестоки и отвратителни – точно такива, каквито си ги представял.
Той се разтреперал от страх и си помислил: – Ей сега ще ме убият!
…И те го убили!
 
Тази притча има много дълбок смисъл. Твоят ум е като дърво за изпълнение на желания и каквото си помислиш, рано или късно се изпълнява. Понякога временния промеждутък е такъв, че ти забравяш, че си искал точно това и не можеш да намериш източника, откъде идва това. Но ако се вгледаш по-дълбоко, ще разбереш, че твоите мисли създават твоя живот и теб самия. Те създават твоя рай и твоя ад; твоите радости и страдания.
 
Всеки от вас е Вълшебник, Създател на своя живот. Всеки сам създава светът около себе си – -той го тъче и върти, този вълшебен свят…а после се оказва обвързан с него и не може да се освободи от собственото си творение. Като паяк, който изплита паяжина и сам пада в собствената си мрежа.
 
Никой друг не те измъчва, освен ти самият. И когато това е осъзнато, нещата започват да се променят. Мрежата, в която си попаднал започва по малко да се разхлабва и да се разплита. Тогава ти можеш да обърнеш всичко обратно, можеш да превърнеш своя ад в рай, своя затвор в разкошен дворец. Ти самият носиш отговорност за това.

А по-нататък ще възникнат нови възможности: ако си готов, ти можеш да прекратиш създаването на света. Няма необходимост да твориш ад или рай, въобще няма никаква необходимост да твориш.

Създателят може да се отпусне и да изчезне. А изчезването на ума е медитация – и тогава ще се разкрие нещо друго… – това, което стои зад ума и което умът скрива…

понеделник, 27 септември 2010 г.

Любовна магия


Любовна магия
Първото нещо което трябва на един човек за да може да привлича останалите е да може да се наслаждава на самотата си. 
За да летиш в опиянението на любовта.... първо трябва да се научиш да летиш сам , а не да живееш с надеждата че някой ще те носи на крилата си. 
Не възлагай надежди на човека с когото искаш да си. Да го приемеш такъв какъвто е е една от първите стъпки към него/нея. 

Да бъдеш естествен и освободен е второто. Да можеш да кажеш всичко, и да изслушаш всичко. Да няма теми по които да се страхуваш да говориш, да я няма нагласата "ами ако това кеото си мисля не му/и се хареса". 

Вътрешната усмивка е проекцията на външната Усмивката привлича щестието . А щастието привлича любовта. 

Когато не търсиш и не искаш нищо... тогава си благодарен на всичко което получаваш и малкото те прави щастлив. Когато си алчен за внимание ... колкото и да го имаш все ти се струва малко. освободи се от алчността си и ще станеш богат.
Любовта е в теб за да даваш, и да вземаш едновременно. Никога не мисли колко даваш и колко вземаш. 

Прекалено силното желание за нещо се превръща в пречка за постигането му. Освободи се от желанието си да притежаваш и ще получиш .

Ревността изобщо не влиза в сметките... Някой хора ревнуват дори и да нямат интимни взаимоотношения. Изнудват за внимание. Вампиризмът убива любовта.
Мисли за съдържанието ..... а не за съдът в който ти се поднася то. Когато пуснеш любовта си ... тя се завърта и се връща при теб под най-различни форми. Отхвърляйки формата, отхвърляш и любовта дошла при теб. 

Невероятно е какво удоволствие можеш да изпиташ с различни по външен вид, възраст и мислене хора. Предразсъдъците често съветват човека да работи против щастието си.
Позволи на божественото в теб да общува с божественото в другия. Това е най-пряката и най-сближаващата форма на комуникация. 

И ... последно:
Нещастието привлича нещастие... ако искаш да получиш любов, засей в душата си усмивка. Не можеш да обичаш и да си нещастен... самата любов те прави щастлив.
Ако ти пребиваваш в "точката на любовта", тогава и тя ще пребивава в теб .. и няма да е нужно да искаш за да получиш. 

И още по-последно ....
Не можеш да заобичаш някой друг.. преди да си заобичал себе си. Ако ... имаш конфликт със себе, ако се смяташ за грозен, непривлекателен, глупав, отхвърлен и т.н.... амии...ще бъдеш такъв
!

Eсенни тапети за десктоп -3



















неделя, 26 септември 2010 г.

Ако - КИПЛИНГ


АКО
Ръдиард КИПЛИНГ

Ако можеш да запазиш главата си когато всички около теб
губят техните и обвиняват теб за това;

Ако можеш да си вярваш, когато всички се съмняват;

Ако можеш да чакаш без да се умориш от очакването,
или когато те мразят да не отвръщаш с омраза,
и въпреки това да не изглеждаш твърде добър, нито да говориш твърде мъдро;

Ако можеш да мечтаеш- но да не позволиш на мечтите си да се превърнат в твой господар;

Ако можеш да мислиш, но да не позволиш мислите ти да се превърнат в твоя цел;

Ако можеш да се изправиш пред Триумфа и Отчаянието и да се отнесеш напълно еднакво и с двамата измамници;

Ако можеш да понесеш слуха, когато чуеш как истината, която си казал е била изкривена от измамници за да стане капан за глупавите(наивните),
Или да видиш смачкани убежденията за които си отдал живота си, да спреш и да изградиш отново с износени сечива.

Ако можеш да струпаш на едно място всичко, което си спечелил и да го рискуваш за едно хвърляне на зара...
и да изгубиш, и да започнеш съвсем отначало, и никога да не изречеш нито дума за загубата си;

Ако можеш да принудиш твоите сърце и нерви, и мускули да ти служат и след като отдавна са си отишли,
и така да продължаваш и когато в теб вече не е останало нищо друго освен волята, която им казва “дръж се”!

Ако можеш да говориш с тълпите и да запазваш достойнството си, и да вървиш с крале без да губиш простотата си,

Ако нито врагове, нито обичани приятели могат да те наранят,

Ако цениш всички, но никого прекалено,

Ако можеш да запълниш непрощаващата минута с цената на шестдесет секунден спринт,
Твоя е Земята и всичко на нея...

И ти ще си ЧОВЕК сине мой!

събота, 25 септември 2010 г.

Дамян Дамянов - Есен


Дамян Дамянов - Есен
 
Опърпано-клонесто-жълта
сиромахкиня с палто,
от друг подарено, нахълтва
при мен през стъклото. А то
прилича на рамка картинна,
в която от тъжни бои
стои тя - една просякиня
и жълти монетки брои.
Ах, есен - предишна любима
и днешна старица! Във теб
аз виждам пристъпваща зима
с крачета на босо дете,
изгубено в белите дебри
на първия падащ бял сняг!
Ах, есен...
               И мръква ноември.
Уж светещ, а цял в идещ мрак.

20.ХІ. 1994 г.