понеделник, 28 февруари 2011 г. 1 коментара

Честита Баба Марта- картички













0 коментара

Легенда за мартеницата

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.

Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг.
Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг.

Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец.

След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение.

Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги
ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.
0 коментара

Честита Баба Марта -любопитни,интересни факти


Младост, цветя, любов, ново начало – тези носещи оптимизъм и надежда думи бихме могли да заменим само с една – пролет. Този чакан и обичан сезон от незапомнени времена по нашите земи посрещали с цял низ от обичаи и ритуали. Правели го с вярата, че като пречистят себе си, домовете и нивите си, ще отворят повече място за доброто, което идва с пробуждането на природата. Макар месец март често да носи дълбоки снегове, именно неговият първи ден прадедите ни отбелязвали като преломен момент в годишния кръговрат и начало на пролетното затопляне. Вярвали, че това е денят на Баба Марта. Още в ранни зори жените започвали да метат къщи и дворове, да изнасят навън дрехи и завивки. На всяка ограда трябвало да има нещо червено, за да се усмихне Марта и да донесе хубавото време. Тогава се пали и първият пролетен огън, в който се изгарят всички стари и ненужни неща, а хората прескачали жаравата – ритуал за здраве и плодородие. В някои селища на България освен белите и червени мартенички, изработвали от леска малки лястовички.

 

Интересна е легендата, която се разказва у нас за тази птичка, символ на пролетта. Някога тя била невеста, но толкова срамежлива, че говяла /т.е. мълчала/ пред свекър и свекърва повече от три години. Някога било обичайна практика младата невеста да изразява с мълчание своята почит към родителите на съпруга си, но в повечето случаи това продължавало 40 дена. Невестата, за която ви разказваме, платила скъпо за своята стеснителност. Мислейки я за няма, роднините довели друга жена за любимия й. Преди новата съпруга да облече булчинските си дрехи, срамежливата невеста проговорила, а след това литнала през комина. Свекърът се опитал да я хване за дрехата, но в ръцете му останали само гайтаните – ето защо опашката на лястовичката е разделена на две. Легендата разказва, че след този случай младите булки престанали да говеят толкова дълго, а лястовичката станала символ на обновлението. Когато дойде лястовичката се свалят мартениците. Съществува и вярването, че където лястовицата е свила гнездо, магия не може да стане и в тази къща има късмет и изобилие. Лястовичите гнезда се използват дори в народната медицина като лек. 

 




ЧЕСТИТА БАБА МАРТА
В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало.
Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето
Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността — белият цвят е цветът на Христос.

Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Трябва да си припомним, че първоначално женските сватбени носии са червени.

Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.
.
1 коментара

Съвети на Далай Лама за един по-добър живот!



Ние не живеем, за да вярваме, а за да се учим.

Споделяй своето знание с останалите и това е една добра възможност да постигнеш безсмъртие.

Колкото по-дълбоко проникваме в страданието, толкова по-близо сме до целта да се освободим от него.

Ако корените не са изсъхнали, дървото още не е мъртво.

Няма по-спокойно състояние от това, да приемаш онова, което идва.

Трудните времена ни помагат да развиваме решителност и вътрешна сила.

Всяка трудна ситуация, с която се справяш сега, ти бива спестена в бъдеще.

Войните пламват поради провала на разбирането, че и другите са също хора.

Днес всички сме зависими един от друг, никой не може да се затвори в собствената си крепост и да се грижи за това, да е на самотен остров.

Да знаеш и да бездействаш е като нищо да не знаеш.

Прегърни промяната, но не загубвай от поглед собствените си ценности.

Отговорността на всеки един за цялото човечество е универсална религия.

Любовта и съчувствието са първоосновите на световния мир на всички нива.

Ако хората се смеят, значи са способни да мислят.

Осъзнай, че най-добрата връзка е тази, в която обичаш партньора си повече, отколкото е нужно.

Имайте предвид, че голямата любов и големите постижения крият в себе си и голям риск.

Спазвайте правилата: Уважение към себе си, уважение към другите и отговорност за всички свои действия.

Когато губите, не губете и урока.

Помнете, че когато не получавате това, което искате, понякога е голям късмет.

Научете правилата, за да знаете как да ги нарушавате.

Не позволявайте малък спор да руши голямо приятелство.

Когато осъзнаете, че сте направили грешка, предприемете незабавно действия да я поправите.

Всеки ден прекарвайте известно време сам със себе си.

Бъдете отворен за промени, но не се отказвайте от ценностите, в които вярвате.

Помнете, че понякога тишината е най-добрият отговор.

Живейте добър, почтен живот. Когато остареете и се върнете назад във времето, ще се насладите отново на преживяното.

Нека атмосферата на любов в дома ви е в основата на Вашия живот.

В споровете с хората, които обичате, говорете само за конкретната ситуация. Не намесвайте миналото.

Споделяйте знанията си с други. По този начин ще постигнете безсмъртие.

Бъдете внимателен със земята.

Веднъж в годината посетете място, на което никога не сте били преди.

Помнете, че най-добрата връзка е тази, при която любовта Ви един към друг е повече от нуждата да сте заедно.

Съдете за Вашия успех по това, от което трябва да се откажете при постигането му.
.
неделя, 27 февруари 2011 г. 0 коментара

Сълза-Надежда Захариева


Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека - като капката роса.
Тежка - като капката омраза.
Волна - като безпричинен гняв.
Кротка - като ласката безшумна.
Гузна - като премълчаван грях.
Горда - като обич неразумна.
Ясна - като тихи небеса.
Мрачна - като вихър разбушуван.
Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата - зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.

.
петък, 25 февруари 2011 г. 0 коментара

Нищо особено-Дамян Дамянов

Нищо особено. Нищо особено.
Ден като ден. Като всички.
Даже и сводът е смръщен и злоbен, но
още е пълен със птички.
Нищо особено. Вятърът есенен
пак тъй завърта листата.
Свири през мен. Но ми е весело -
на гръб бих понесъл земята.
Птиците литват. Хуква подире им
като хвърчило небето.
Всичко напомня тъга и умиране.
Нищо такова, което
да стопли сърцето ми - нито е влюбено,
нито се връща от среща.
Нищо особено...! А ми е хубаво!
Става в гърдите ми нещо!
Някаква тръпка безименно-сладостна!
Нещо безкрайно голямо!
И ми е светло! И ми е радостно,
а нищо особено няма!
Просто сърцето, от жал непоробено,
за своите радости пее.
Нищо особено. Нищо особено.
Нищо, освен че живея!

Дамян Дамянов
четвъртък, 24 февруари 2011 г. 0 коментара

Отведи ме от тук


Отведи ме оттук!

Маргарита Петкова


Ей така ме хвани за ръката
или само със поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен,
във кварталното кино и във своите спомени.
Отведи ме оттук! Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук! Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали - иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твойто "Обичам те".
Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога - по дявола!
Трябва някъде място такова да има - за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук!
С чиста съвест продавам душата си!
0 коментара

Света в снимки

























неделя, 20 февруари 2011 г. 0 коментара

Зимно настроение -красиви снимки-4




















 
;