сряда, 16 ноември 2016 г. 0 коментара

Добрите хора



Добрите хора лесно се познават.
Те не подскачат, често си мълчат.
Когато ги обидят, просто стават
и си отиват за пореден път.
Добрите хора могат да прощават,
Не само с думи, но и със сърце.
Каквото имат винаги раздават.
И слушат те с наивност на дете.
Добрите хора лесно ще измамиш.
Те бързо падат след подложен крак.
Не ти се сърдят и не отмъщават.
Господ отмъщава вместо тях.
Горяна Панайотова
0 коментара

В очакване на Коледа..

Снимки - Коледни трепети в детските очи





















0 коментара

Поръчение-Пеньо Пенев




Когато вече някой ден 
решиш към нов бряг да отплуваш; 
недей си взема сбогом с мен - 
отплувай, без да се сбогуваш. 
Върви, обичана жена, 
понесена вовек в сърцето- 
Луната ще е пак луна 
и пак небе ще е небето. 
В любов недей ми се кълна! 
Защо е нужно да се лъжем? 
Ти нямаш никаква вина 
в това, че ще остана тъжен. 
Еднъж ли горест съм познал? 
Еднъж ли съм се огорчавал? 
При мене който не е спрял, 
не ме е само той ранявал. 
Ти моята любов прости! 
Сърцето ти не ми е длъжно... 
Какво е скръб не знаеш ти, 
не знаеш ти какво е тъжно... 
За сбогом няколко слова 
да каже всяка друга може. 
Но ти не би могла това, 
ти кръст не можеш лесно сложи. 
Ах, ти си толкова добра!... 
И в свойта нова безнадеждност 
без думи аз ще разбера за отзвучалата ти нежност... 
Затуй когато някой ден 
си тръгнеш и не затъгуваш, 
недей си взема сбогом с мен, 
иди си, без да се сбогуваш. 
0 коментара

Ревност -Дамян Дамянов



Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим, прости.
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя
и да се влюбя. Тъкмо в теб!
До днес. Но днес, незнайно как тъй
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзирах аз.
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те загубя? -
си виках сам във адски страх.
Нима?! Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг.

Дамян Дамянов


 
;