сряда, 11 август 2010 г.

Непубликувани стихове на Дамян Дамянов-3


Вечерно писмо

Самотно тъжен като единак
в бърлогата си вечер се прибирам.
И в стаята, и във душата-мрак.
А нейде в мен на гъдулка свири
вековната ми мъка-просяк сляп.
Посягам в мрака със ръце от камък.
На масата ми има сол и хляб
и само теб единствено те няма.
-Къде си ти?- Край мене като ров
във тъмнината стаята ми зее.
Не ме оставяй дълго без любов!
Ще полудея и ще вкаменея.
Не ме оставяй  без любов!Зла нощ
наоколо отвсякъде се зъби.
Без твоята любов ще стана лош!
В сърцето ми като отровни гъби
ще почват да поникват пак злини.
И целия във зло ще се обвия,
останал сам край градските стени.
Като самотен гладен вълк ще вия.
И този свят, за който бях готов
да правя чудеса,ще ме разлюби.
Не ме оставяй дълго без любов,
от себе си  за да не се изгубя.

15.02.1968г.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
;