четвъртък, 25 юли 2013 г.

Размисли на една майка



Дадох ти живот, но не мога да го живея вместо теб.

Мога да ти преподам всичко, но не мога да те накарам да научиш нищо.

Мога да ти давам напътствия, но не винаги ще съм там, за да те водя.

Мога да позволя свободата ти, но не мога да отговарям за нея.

Мога да те заведа на църква, но не мога да те накарам да повярваш.

Мога да те науча кое е правилно и кое грешно, но не мога да решавам вместо теб.

Мога да ти дам любов, но не мога да те принудя да я изпитваш.

Мога да те уча да бъдеш приятел, но не мога да те направя такъв.

Мога да те уча да споделяш, но не мога да те направя щедър.

Мога да те уча на уважение, но не мога да те накарам да покажеш чест.

Мога да скърбя за оценките ти, но не мога да те накарам да учиш.

Мога да те посъветвам относно избора на приятели, но не мога да ги избера вместо теб.

Мога да ти разкажа за алкохола, но не мога да ти кажа ”Не, не го прави.”

Мога да те предупредя за опасността от наркотици, но не и да предотвратя употребата им от теб.

Мога да те науча как да постигаш целите и мечтите си, но не мога да ги постигна вместо теб.

Мога да те науча на доброта, но не мога да те принудя да бъдеш мил.

Мога да те предупредя за греха, но не мога да създавам твоя морал.

Мога да ти кажа как да живееш, но не мога да ти дам вечен живот!

Неизвестен автор

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
;