събота, 30 ноември 2013 г.

Навън вали... доброта!


Навън вали... доброта!

Навън вали. Прекрасна белота.
Земята като приказка вечерна,
омайва ме със снежна красота,
почиства саждите, нагари черни.
Прочиства думи, трие спомени
оставили в душите тъмнина.
Избелва чувствата, проронени
чрез бисерно снежинкова сълза.
И става чудо! Грейва светлина,
отвън навътре, после наобратно.
Как искам с пламъчето на свещта
душите ви да стопля, всеобхватно.
За всекиго да има по искра,
която чрез очите да изгрее.
Дали ще стане по-добър света?!
Дали злината в него ще изтлее?!
Навън вали! Не сняг, а доброта,
предколедна, красива, необятна.
И в тази, тъй омайна тишина,
Любов ви пожелавам аз, превратна!

Автор: Таня Мезева

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
;