Когато синовете пораснат

Когато синовете пораснат

и тайничко станат мъже,

обаждат се плахо и казват:

“Маме, не чакай днес твойто хлапе!”

И тъжно се свива сърцето,

проблясват в очите сълзи,

пропити със майчина ревност.

Контролът ненужно боли.

Къде е момчето, което,

до вчера държеше в ръце?

Май днеска е яхнал крилете

и литнал към свойто небе.

Отлитай,  детето ми, нищо,

че мъката в мене расте.

Тя, майката, тъй е орисана,

гнездо да изгражда, но и път да даде!

 Таня Мезева