петък, 4 декември 2015 г.

Адресирано до мама

Адресирано до мама
Ще дойда пак. Когато ми се плаче.
Когато имам нужда от другар.
Ще бъда не жена, а пеленаче,
което не признава друг за цяр.
Освен онази, дето го люлее
когато страшно много и се спи,
но въпреки умората се смее
със топли и загрижени очи.
Освен онази, с нежната милувка,
която по лицето му чете
добре ли е, дали не се преструва
горкото ù изпатило дете.
Освен онази, с благите съвети,
която сто процента има лек
за трудните и лошите моменти
(ще вдигне на крака и хром човек).
Освен онази, дето го обича,
а стига ù в замяна поглед благ...
Порасна, мамо, твоето момиче,
но страда ли - при тебе тича пак!
автор Васка Мадарова



0 коментара:

Публикуване на коментар

 
;