събота, 28 януари 2023 г.

Детски стихове за зимата


                                                                            Зима иде



Всеки ден редей гората
рони сух листец.
Скоро ще покрий земята
пухкав бял снежец.

И комини ще запушат
над къщята вред.
Ще замлъкнат, ще се сгушат
ручеи под лед.

И пързалките тогава
ще намерим пак.
Весел вик ще се раздава
вън до тъмно чак…

Кирил Христов





"Зимен ден"

Бяла зима пак размята
снежни сребърни коси,
побеляла е земята
и снежец-кристал роси.

Тя примамливо ни кани,
плисва радостна вълна,
по дантели изтъкани
литва нейната шейна.

И изпълва се простора
с много песни, волен смях
и далеч се плъзга взора,
и се спущаме без страх.

Петя Дубарова




СНЕЖЕН ЧОВЕК

Днес децата вън на двора
си направиха от сняг
цял човек – голям и страшен,
със тояга и калпак.

С нос от морков и очички –
вижте го какъв е мил,
пък и чудно име има –
кръстиха го те Страхил.

Но не щеш ли, Зайо Байо
посред нощ ей тук се спря,
поогледа той човека
и кураж голям събра.

Хоп! – подскочи и налапа
на Страхила той носа,
сладко-сладко го захруска
и излапа на часа.

Зайо Байо пак подскочи
и му рече с весел глас:
-Теб носа ти е за хубост,
но храна е той за нас!

Васил Павурджиев




Ех, че време! Ех, че сняг!

Над тополки, над ели
ситен сняг вали, вали
и рекичката бъбрива
в снежен,нежен
пух се скрива.

През долчини, през била
Баба Зима е дошла.
Бяла зима
ветровита,
мило кима
и ни пита:

— Имате ли вече всички
ръкавички
и шейнички?
А ушанки и ботушки,
да ви пазят от вихрушки?

Бяла зима
ветровита,
ту ни кима,
ту налита.
— Хиу, фиу! — буйно вее.
Духа,
буха
и лудее.
— Хайде, палавници малки,
направете си пързалки!

Ех, че време! Ех, че сняг!
Ех, че весел вик и бяг!

Георги Авгарски 



Врабче


Сняг се сипе

на парцали;

вее буря,

веят хали.


А отвън се

чуй врабчето

как се моли

на детето.


И кой знае

му езика,

той разбрал би

как му вика:


Джив-джив!

Аз, дете, съм

още жив,

още жив!


Нека веят

бури, хали,

нека сняг се

сипе, вали…


Ако имаш,

ти сърце,

то ми хвърляй

по зрънце.


Джив-джив!

Аз, дете, съм

още жив,

още жив!


И игрив,

и скоклив!

Джив-джив,

джив-джив!


Чичо Стоян



На какво ухае зимата? 

Зимата ухае на снежинки

и златисти бабини милинки,

рано сутрин – на игра голяма,

вечер пък – на приказки до мама.

На шейна със пеещи звънчета,

на бъбриви весели джуджета…

Ала ароматът й най-ярък

е на чакан коледен подарък!


Мая Дългъчева 



Снежинки


Баба Зима пак размята

белия кожух.

Ний се стелим по земята

леки като пух.


Над къщички и дворчета,

край светлите прозорчета

летим, летим и се въртим,

децата веселим!


Ставайте, дечица малки,

ставйте от сън!

Чакат ви игри, пързалки.


Димитър Спасов




Шаро и първият сняг

Тихо се сипе първия сняг
галено щипе бузките пак,
где е на двора стария пън,
Снежко затрупа всичко навън.

Ледникът вдига снежен калпак
сняг е затрупал къщния праг
Шаро тревожно тръска глава
„как е възможно, що е това?“.

Шаро е още малко кутре
може ли Шаро да разбере,
колко си глупав Шаро сега,
колко страхливо гледаш снега.

Цветан Ангелов




Зимата

Аз съм люта баба Зима,
всички плаши мойто име:
дето пратя взор сърдит,
духва вятър мразовит.
Който чуе моя глас,
затреперва цял от мраз.
Щом си веждите намръщя,
всеки бяга в свойта къща…

Елисавета Багряна


Зимен сън

Зимна вечер губер бял размята,
спи ми, малко зрънце под земята,
спи и слушай, как незнайни хали
свирят в мрака с ледени кавали.
Не тъгувай ти за ясно лято,
ни за ниви със коси от злато,
не тъгувай, че е заледено
твойто стръкче свежо и зелено!
Спи и слушай, спи и чакай в мрака
да пристигне с блага вест южняка —
и ще видиш, как ще пръпнат луди
пак пчелици, птички, пеперуди,
и ще видиш как на кон от злато
пак ще дойде огненото лято.

Асен Разцветников



Малък Сечко февруари

Що за хала
завилняла -
вятър, дъжд и сняг!
Вей, завява,
заслепява
ни очите чак!
Малък Сечко,
Сечко-бечко,
стига се люти!
Не върлувай,
не бушувай -
спри гнев си ти!

Духаш, чукаш
и се пукаш,
ала пролетта
пак ще блесне
посред песни,
радост и цветя.

Гео Милев



Зима

Ето зимата настана,
сняг вали, вали, вали
и в бяла си премяна
все земята весели.

Във огнището ни свети
и пламти голям огън,
хай, шейните си грабнете,
че пързалки има вън!

Да се лъзгаме другарски
по сребристий, гладък лед,
идат празниците царски,
радост има занапред.

От уроци ще починем,
разпус нам ще да дадът
и човеци ще да чинем,
ще се валяме в снегът.

Коледа, Васил ще дойдат
и кравай ще ни дарят
и децата ще да ходят
да сурвакват, честитят.

Иван Вазов



Зима

Зима дойде, сняг захвана,
няма птиче да запей,
вред студено вече стана,
всякой тича да се сгрей.
Няма никой по полето,
всякой в къщи се прибрал,
седнал, сврял се до кюмбето,
я пък огън е наклал.

А по пътя, виж, треперят
и с невесели лища
ходят хлебец да намерят
сиромашките деца

Петко Славейков





























0 comments:

Публикуване на коментар