събота, 6 март 2010 г.

КОРЕНИ


По-тъжен разказ не съм чела
от "Майчина сълза"!
За майката на път поела,
и чедото,остало у дома.
И за сълзата,прелетяла океана
чрез силата на Любовта!


И само помисли колко
сълзи прелитат днес морето-
от най-нестихващата болка-
на майка - по детето,
усещам как не кръв, а мъка
изтласква ми сърцето!


И в колко "спукани гърнета"
днес чакат будни майки!
"Дали ми е добре детето ?"
долавят трепети най-малки,
сълзи, проляти в самотата
и долетели през морето


Без корени светът е безграничен,
а прелетните птичета го искат.
Но в този свят оставаш ничий-
тук- без удобства, там- без близки.
И губиш чувство за Земя!
Ще долетите ли след зимата,безкоренни децa?


Как толкова бързо, без да забележите,
забравихте смеха немирен,
"Детство мое ", "Войната на таралежите",
омайничетата на Пирин,
над вкъщи небето,звездите,копнежите,
от"Аз съм българче"носа навирен?


Да, знам- комуто как е писано!
Но камъкът тежи на място!
Дърво без корен е орисано
да го поваля всеки полъх рязко.
Най- силните - дърветата с дълбоки корени,
растат на ветровито място!

Мадлен Алгафари

0 comments:

Публикуване на коментар