понеделник, 31 януари 2011 г.

И цялата земя крещи -обичам те

Такава власт над себе си ми даваш,
че аз стоя изтръпнала, безмълвна.
…Косите ми със светлина са пълни,
от устните ми капе мед и вино,
огньове еньовденски, сини
играят на прострените ми длани…
Не е то страст,
не е желание
ако ти нося болка, ще я вземеш;
и смърт да съм дори-ще ме приемеш.
Мълчиш.
А цялата земя крещи: Обичам те!
И аз, владетелката, тихо коленича
и гордостта ми като дреха пада…
Такава власт над себе си ми даде,
че ти се покорих.

Станка Пенчева

2 коментара:

pipi каза...

Това не е за всеки
А само за един...
За него всичко сторвам
обрекла съм се от любов.

pipi каза...

Тихо, да не събудиш чувствата
защото те са шумни и горещи.
Обичай ме със поглед само
и ме носи на свойте плещи.
За да отвърна там- когато
всичко е утихнало, замряло плахо.

За да целувам страстно с огън
мъжко тяло потръпващо с въздишки.

Публикуване на коментар

 
;