сряда, 5 януари 2011 г.

С ГОЛА ДУША

С ГОЛА ДУША

Веднъж при мъдрец дошла млада, красива девойка, цялата обляна в сълзи.
-Какво да правя?-проплакала тя.-Винаги се старая да се отнасям добре с хората, никого да не обиждам, да помагам с каквото мога. И въпреки че с всички съм добра и ласкава, често вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Даже някои се държат откровено враждебно с мен. За нищо не съм виновна и е толкова несправедливо и обидно! Посъветвайте ме какво да направя!
Мъдрецът я погледнал с усмивка и казал:
-Съблечи се гола и мини така през града!
-Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!
-Ето, виждаш ли!-усмихнал се отново мъдрецът.-Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш.
Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника.
-Но какво да направя?-попитала момичето.
-Да излезем, искам да ти покажа градината си.
Навън той продължил:
-Виж тези прекрасни цветя! Много години се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Бъди като цвете, разкривай сърцето си на хората бавно и незабележимо. Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака.
http://prit4ite.blogspot.com/2009/12/blog-post_4407.html

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
;