понеделник, 21 март 2011 г.

Пролет в стихове и снимки



 
Четири сезона – Пролет, Лято, Есен, Зима.  Те са толкова пъстри и различни един от друг, че ще бъде престъпление, ако се опитаме да ги сравним. Да, всички имат своите красиви черти и може би това е допирната им точка, но все пак те са толкова различни един от друг…

Пролетта… Тя е зовът на природата за живот. Тя е като фея, която дава живот на всички ни обливайки ни със свежи дъждове и приятелски ласки. През този перод от годината всички се подготвяме за едно ново начало, загърбили сме вече смразяващо студените дни и очакваме новото, нашето бъдеще…

Пролет, Лято, Есен, Зима… Всички, те са коренно различни един от друг, но всеки от тях ни примамва към своята прекрасна, съкровенна тайна…






Пролетта е сезонът,в който всичко започва да разцъфтява и да се обновява.Появят ли се първите слънчеви лъчи, на душите ни става по-леко.Идва пролетта с цялата си красота,тя е символ на младостта и надеждата!Много пролетно настроение желая на всички!

 
 
Пролет
Никола Вапцаров


Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!
Пролет
Никола Вапцаров


Отвънка ухае на люляк,

отвънка е синьо небе.

Приятелю, птиците чу ли?

Отвънка е пролет! Здравей!



Дори през бензинните пари,

през пласт от стоманни ята

тя иде. Вратите разтваряй

и бодър срещни пролетта.
Хей, пролет иде!
Кирил Христов


Хей, пролет иде! Дигат се мъглите.

Къде ги вихри влачат, дявол знай.

Дерат се ризите на планините —

хей, пролет иде в наший роден край!

Кокичето отдавна се подаде:

предвестникът на пролетта не трай

за нея друго цвете да обади.

Хей, пролет иде в наший роден край!

Хей, пролет иде! Сепна се хъшлака

и викна сетей път: "Кръчмарю, дай!

Налей, обеснико, дружина чака!..." —

Хей, пролет иде в наший роден край!

И плъпнат харамии... А гората

чернее още; ала кой ти хай!

Напред, предвестници на свободата —

хей, пролет иде в наший роден край!
 
ПРОЛЕТ

Ти чул ли си как свири чичопей,

когато пролетта се кичи в бяло,

синигерът със страстните му трели,

цвъртеж на лястовичка полетяла.


Упойван ли си с мирис на трева,

с ухание на теменужки диви,

куп бисерчета в тъмната гора,

с които се закичват самодиви.


Целуван ли си ти във ранно утро

от слънцето окъпано в росата,

когато леко тих ветрец подухва

и нежно те погалва по косата.


Заспиваш ли си вечер уморен,

когато вънка влюбен славей пее,

от пролетта погълнат,покорен,

в далечната луна очи зареял.
 
СЪН ЗА ПРОЛЕТТА
Архимандрит Серафим


Под снега зелената елхичка

Спи, увита в своя бял кожух.

В лед скована, малката рекичка

песен не разнася в дола глух.

Вред мълчание обгръща всичко

сякаш под властта на тайнствен дух!

Спи елхичката и сън сънува —

пролет е, и топло слънце грей.

Минзухар цъфти, и звън се чува.

Агънце около нея блей.

Птичка пъстра в клонките лудува —

хвръкне, кацне, спре се и запей!

Ех, ти пролет, блян скъп на сърцата!

С твоя сън и мракът на нощта,

и на дните тежки теглилата,

и на злото беднадеждността —

всичко се понася, че душата

с вяра чака тебе, пролетта!
 





Пролет
Петя дубарова


Повярвали в лудия смях на петлите,

в звъна на камбана с нестройно сърце,

взривяваме зимната броня на дните

с момичешки устни, с момчешки ръце.



Мокрее стопеният сняг по косите.

Красиви сме в джинсите от кадифе.

И чувствам как огън на кръгове скрит е

в очите ни с тежкия цвят на кафе.



Мостове, задрямали сфинксове, дюни...

Със наш седемнайсетгодишен размах

възсядаме, будим... Но кой ли целуна

косите ми светли от слънце и прах?



Дали ме докосват по светлото чело

смутените устни на дръзко момче?

А може би просто задъхана радост

в косите ми блика, в кръвта ми тече...
Кокиче

Аз кокиченце съм бяло,

Сред гората разцъфтяло.

Идвам с пролет подранила –

Тя е мойта майка мила.

Имам братче минзухарче,

Кукуряче за другарче,

Срамежлива теменужка –

Моя вярна, първа дружка.

Хей, дечица, я станете,

Пролет мила посрещнете!

Идва тя с цветя и птички,

Гали клонки и тревички.
 


Пролет пукна в гората


Търкулна се Мецанка

на хайдушка полянка.

Закичи се с кокиче

и с пролетно игличе.


През китната дъбрава

слезе с трите меченца,

окъпа ги за здраве

в планинското деренце.


Щом ги зърна врабчока

от близката еличка,

цамбурна се в потока -

както беше с абичка!


- Ех, че бистра водица!

Лъснаха ми крилцата!

Радвайте се, дечица,

пролет пукна в гората!
 



 
Весела пролет

Вред лъчи разлива

пролетното слънце

нежен злак превива

житеното зрънце.


Щурчо във премяна

нова-новеничка

на хорце подскача

в росната тревичка.


Малката Калинка

пъстро цвете кичи -

бърза да посрещне

птиче-лястовиче.


Косенцето свири

на върбово клонче,

жабчето препуска

с конче-вихрогонче.


Църка край потока

врабчо гласовито:

- Пролет синеока

да ни е честита!




Пролет иде

Пролет иде, хей, дечица,

става весело навред.

Ето близката речица

вече пука своя лед.


И полето зеленее,

мило птиче сладко пей,

всичко веч се съживява
,
агне малко припка, блей.


Хей, да идем, хей, дечица,

с песни, с радостни сърца,

там, по росната тревица

да посрещнем пролетта!
 







 

Няма коментари:

Публикуване на коментар