вторник, 2 декември 2014 г.

Все тебе търся, приятелю


Все тебе търся, приятелю,
когато ме стегне чепика,
когато се смея наужким,
а щурецът в душата ми вика.

Когато ми писне от тези
с фалшивите думи и чувства,
когато навън е студено,
а вътре е празно и пусто.
Все тебе търся, приятелю –
за уморения кораб пристанище.
Да позакърпиш платната ми.
Да ме гушнеш мълком на рамото.

И няма нужда да ти се правя
на по-добра и на по-красива.
Ти винаги ме приемаш такава,
дори когато не ме разбираш.

Твоето тихо присъствие
е като водата от извора,
дето цял живот всички го търсим,
но само избраните го намират.
Автор:Златина Великова

0 comments:

Публикуване на коментар