вторник, 28 септември 2010 г.

Силата на ума

Когато разберете че самите вие сте причината за всичко което ви си случва, за всичко, което чувствате – радост, тъга, добро или лошо, че вие създавате своя свят: рай или ад…когато разберете и приемете това, във вас ще започне една промяна.
 
В Индия представата за рай е като дърво, което изпълнява желанията. Щом като седнеш под това дърво, всяко желание веднага ти се изпълнява. Няма никакво забавяне, никакъв временен промеждутък мужду желанието и неговата реализация.
Един човек, уморен легнал да спи под такова дърво и когато се събудил, почувствал силен глад и си помислил: Гладен съм. Как ми се иска да намеря малко храна отнякъде.
- И веднага от нищото се появила храна, направо изплувала от въздуха. Той бил толкова гладен, че не се замислил откъде е дошла храната и веднага започнал да яде.
След като утолил глада си, се огледал наоколо. Той бил доволен, но сега в него се появила друга мисъл: – Ако можех да пийна нещо…
В рая няма забрани и веднага се появило хубаво вино.
И така, лежейки и пийвайки от виното, той започнал да размишлява: – Какво става, може би аз спя? Или тук има някакви привидения, които си правят шега с мен?
…И привиденията се появили. Те били ужасни, жестоки и отвратителни – точно такива, каквито си ги представял.
Той се разтреперал от страх и си помислил: – Ей сега ще ме убият!
…И те го убили!
 
Тази притча има много дълбок смисъл. Твоят ум е като дърво за изпълнение на желания и каквото си помислиш, рано или късно се изпълнява. Понякога временния промеждутък е такъв, че ти забравяш, че си искал точно това и не можеш да намериш източника, откъде идва това. Но ако се вгледаш по-дълбоко, ще разбереш, че твоите мисли създават твоя живот и теб самия. Те създават твоя рай и твоя ад; твоите радости и страдания.
 
Всеки от вас е Вълшебник, Създател на своя живот. Всеки сам създава светът около себе си – -той го тъче и върти, този вълшебен свят…а после се оказва обвързан с него и не може да се освободи от собственото си творение. Като паяк, който изплита паяжина и сам пада в собствената си мрежа.
 
Никой друг не те измъчва, освен ти самият. И когато това е осъзнато, нещата започват да се променят. Мрежата, в която си попаднал започва по малко да се разхлабва и да се разплита. Тогава ти можеш да обърнеш всичко обратно, можеш да превърнеш своя ад в рай, своя затвор в разкошен дворец. Ти самият носиш отговорност за това.

А по-нататък ще възникнат нови възможности: ако си готов, ти можеш да прекратиш създаването на света. Няма необходимост да твориш ад или рай, въобще няма никаква необходимост да твориш.

Създателят може да се отпусне и да изчезне. А изчезването на ума е медитация – и тогава ще се разкрие нещо друго… – това, което стои зад ума и което умът скрива…

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
;