вторник, 14 септември 2010 г.

Есен



Златна есен в стих и снимки !

Есента… Най-романтичният от всички сезони. Може би заради почти непрекъснатите валежи или заради падащите листа. Не ми е съвсем известно, но всички твърдят, че Есента е най-любовният сезон. Един уникално красив сезон с толкова много красота и  цветове… Неслучайно есента е наричана златна. Усещането за изобилие, спокойната благодат на мекото есенно слънце и огнено-златните багри на листопада се сливат в един прекрасен и вълнуващ ритъм.


Есен
 Борис Жогов

Стана студено   Септември е вече
природата стяга се за зимния сън
Слънцето грее някак далечно
пожълтели листа разпиляват се вън

Поглеждам назад и виждам любови
Поглеждам напред и виждам раздели
Взривяват сърцето ми стихове нови
Политат в небето   Изчезват    Къде ли

Остават ми само есента и тъгата
и някакво странно чувство на страх
Усещам как огън пламва в душата
и от мене остава само купчинка прах...



Есенна вечер
Петя ДУБАРОВА
Сред настръхнали дървета
с крачка бавна и предвзета
се разхожда сънен вятър
със корона от листа,
а изкаляните стъпки,
потъмнели като кръпки,
се разбягват из асфалта
и облизват есента.
 
А прозорците сънливи
светлините си игриви
от гърдите си издухват,
като рибешки очи
се вторачват в тъмнината
и излъчват към земята
от пердетата неспрени
електрически лъчи.
 
И макар че тази есен
охлади добрата песен
на дървета и прозорци,
на вериги от листа,
тя придаде на града ни
красота като в съня ми,
но живота му от лято
осоли като сълза.


Как весело вятъра вие,
със своя свиреп вой във нощта.
И как всяко сърце ще се свие,
без вяра, надежда, мечта.
Гората пак е украсена
със сухи есенни листта.
Земята - пъстро пременена,
от мънички цветя в калта.
Защото властва вечна зима
и вие вятъра студен.
Дали и тук покой ще има?
Когато дойде утрешния ден.
Надеждата роди се в тишината,
че тъжен спомен ще е есента,
когато слънцето разсеяло мъглата -
вещтае края на нощта...


Есен
Иван Вазов
 
Закапаха листата,
посърна ми тревица,
повяхнаха цветята:
я гледайте земята
тъжи като вдовица!

Престаха всички птички
да пеят като луди,
усърнал'те горички
веч никой глас не губи,
и малки лястовички
студът далеч прокуди.

Не бойте се, градини,
цветя, гори листнати!
Зимата ще да мине
и пролет пак ще прати
премени вам богати!




Есен
Иван Вазов

Ронят се в златната есен
лист подир лист от дървята,
рони се песен след песен
и на певец из душата.

Ронят се дните ми бледни:
всякой ден: "Сбогом" на радост
някаква ил на последни
блянове, сенки от младост.

В тиха скръб гледам към заник,
гледам как слънце ще зайде...
Скоро и ази, тук странник,
негли ще чуя зов: "Хайде!"

 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
;